Уинстън Чърчил предвижда началото на Студената война, сблъсъка на Западната демокрация с комунизма след края на Втората световна война. Вижда уроците. Той препоръчва историческо помирение между германци и французи, които могат да бъдат локомотива на следвоенна Европа. Можем ли днес да правим аналогии с историческото време от преди 75 години и желанието на Обединеното кралство да напусне ЕС. Това коментираха в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Захари Карабашлиев, главен редактор на издателство "СИЕЛА" и Свилен Спасов по повод книгата "Заветът на Чърчил" от поредицата "Власт и отговорност". Карабашлиев и Спасов гостуваха в студиото на предаването "Светът е бизнес" с водещ Николай Кръстев. 

И сега времената не са еднозначни, а през 1945-1946 година, в следвоенна европа, можем да си представим какво наследство е получила Европа. Книгата "Заветът на Чърчил" е резултат от едно много интересно писмо, което Чърчил получава от колежа Уестминстър, каза Спасов. " Тази книга е фундаментална, заради двете речи които Чърчил произнася във Фултън и в Цюрих".

"В Цюрих за пръв път Чърчил споменава за Съвет на Европа и за пръв път споменава, че Германия и Франция трябва да създадат Европейски съединени щати", допълни гостът.

Смята се, че фашизмът изобретява терминът "желязна завеса", но е по-важно какво стои зад този термин във времената след Втората световна война. История е вече войната, но е история и личността на Уинстън Чърчил, добави от своя страна Карабашлиев. "Чърчил вече е извън политическата сцена и не е политическата сила и чисто човешки изпада в депресия". 

"Чърчил е знаел много добре как се изгражда обществено мнение. В този малък град, Фултън, той изнася една реч, в която казва, че войната е история, англоезичният свят е победил, но "войната не е свършила".

"Победихме това чудовище - Хитлер, но нещо друго се задава. Трябва да внимаваме. И той говори за тези две чудовища на съвременния свят - едното е войната, а другото е тиранията, деспотизма. Едното го победихме, казва той, но идва чудовището на тиранията. Той визира тоталитарните режими с голяма яснота. Макар че тогава дори и в Съветския съюз не са били толкова видими за Запада, защото са били много добре прикрити".

Визионер ли е Чърчил в това, което е виждал след Втората световна война? Защо тази книга няма да препъне читателят, въпреки че е исторически и защо се чете леко? Какво би било отношението на Чърчил към Brexit?

Повече можете да видите във видеото.