Всъщност ЕС е това, което ние си представяме и това, което казваме и пишем. Дори сега след 10 години членство за много хора ЕС и въобще членството не е преживян личен опит. Това коментира д-р Ралица Ковачева, преподавател по международна журналистика в СУ "Св.Климент Охридски", в ефира на „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев. Тя и автор на книгата "Център и периферия на европеизираните публични сфери".

„Примерно студентите по Еразъм много добре са усетили вече какво е обединена Европа. Докато на редовия гражданин европеец като му кажеш ЕС, той не си представя нещо лично преживяно. Той си представя това, което медиите са му показали и разказали“.

По думите ѝ по този начин гражданите придобиват представа за някаква външна, строга, формална сила, която казва, наказва, дава и не дава според това как се държат.

„Поради тази причина това, което казват и политиците, и журналистите, и експертите е много важно как се казва и как достига до хората. Целта на моя анализ беше да видя как медиите отразяват темите, свързани с ЕС“.

Според нея става въпрос за сгрешено допускане, че това, което ние си мислим, докато говорим за ЕС, е същото като това, което публиката си представя.

„Затова изведнъж някак първо създадохме фалшивите очаквания, че тече мед и масло в ЕС и че едва ли не с вълшебна пръчка всичко ще стане подредено и хубаво тук. А след това когато се оказа, че това не става, медиите значително с лекота яхнаха вълната на разочарованието на хората и така съответно се формира разбирането, че сме периферия“.

Ковачева посочи, че това е наша собствена представа, ние сме си я изградили, а на всичкото отгоре и работим в посока твърдо да си останем в периферията.

„Ние не искаме значимост, не искаме отговорност и ако може да си гравитираме отстрани“.

Тя смята още, че българските медии игнорират темите, свързани с ЕС, защото ги определят като безинтересни, скучни и трудни, защото се изискват някакви знания и експертиза.

„Българските политици пък ги използват доста спекулативно, особено темите, свързани с нашето членство, за да си решават някакви вътрешни политически теми“.

Преподавателят обясни, че резултатът от това е следния:

В България рядко се дебатират актуалните и важните теми, които се дебатират в цяла Европа, рядко се интересуваме какво казват обществата в другите държави по тези въпроси, не се сравняваме, не забелязваме, че имаме общи проблеми и общи тенденции.

„Затова казвам, че сме в периферията и някак си ни е уютно, махленско ни е да се затваряме и да продължаваме да се изживяваме като някаква неповторима уникалност и да казваме, че някакви неща не се отнасят до нас и не ни засягат“.