Формалният повод за напрежението между страните от бивша Югославия е въведения от средата на юли месец нова наредба на Министерството на земеделието на Република Хърватия, с която се нарежда по-стриктен фитосанитарен контрол върху всички стоки, внесени от трети държави, т.е. извън Европейския съюз. Увеличава се и таксата за този вид контрол. Това каза Олга Раева, икономически журналист, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Николай Кръстев. 

"Правителствата на останалите страни от Западните Балкани реагираха незабавно, събраха се в Сараево, и настояха незабавно отменяне на тази наредба. Тъй като това оттегляне се забави, Сърбия разпореди ответни мерки - фитостриктен санитарен контрол на всички стоки, внасяни от Хърватия, като нареди 30 дни да стоят на митнически склад, докато излязат резултатите от контрола".

Стокооборота между Хърватия и Сърбия е на доста високо ниво. Въпреки различните войни за независимост между страните от бивша Югославия са се запазили едни икономически и културни връзки, каза Раева. "Хората продължават да търсят определени стоки и продукти, произведени от определени региони и държави от региона. Това е специалното. Потреблението им е доста консервативно. Те са доста по-затворени за външни стоки. Свикнали са с определени марки и за това е толкова болезнена тази мярка".

"Оказа се, че тези мерки са малко прибързано взети".   

Европейската комисия дипломатично каза, че разбира се държавите трябва да се разберат помежду си, но наблегна, че споразуменията и международните договори трябва да се спазват и не могат да се налагат такива мерки, които да възпрепятстват свободната търговия, каза събеседничката. 

Какво бе посланието от срещата на правителствените представители в Сараево? Съзнават ли хърватите, че това действие носи повече вреди, отколкото ползи?