Вдигането на максималния осигурителен доход – наказателна акция или социална справедливост

Васил Караиванов, икономист и преподавател в СУ, Любослав Костов, икономически анализатор в КНСБ, В развитие, 10.10.2018

15:00 | 10 октомври 2018
Обновен: 15:07 | 10 октомври 2018
Васил Караиванов, икономист и преподавател в СУ, Любослав Костов, икономически анализатор в КНСБ. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Васил Караиванов, икономист и преподавател в СУ, Любослав Костов, икономически анализатор в КНСБ. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Вдигането на максималния осигурителен доход е наказателна акция срещу хората, които не са членове на синдикатите. Хората с по-високи доходи обикновено не членуват в синдикатите, коментира Васил Караиванов, икономист и преподавател в СУ. Неравенството рязко се повишава след 2008 г., когато бе променена данъчната система на облагане и бе въведен плоският данък. Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) в едва 8 държави в световен мащаб има плосък данък, като в тези страни няма сериозно икономическо развитие, заяви Любослав Костов, икономически анализатор в КНСБ, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

„Нарастването на максималния осигурителен доход ще доведе до рецесия. Това би отказало големите компании от аутсорсинг сектора да създават нови работни места и да инвестират в България“,

категоричен бе Караиванов.

Според Костов тези решения не биха довели до рецесия.

„Има икономическа логика за покачването на максималния осигурителен доход, тъй като трябва да се разглежда общата данъчна тежест. В момента общата данъчна осигурителна тежест на гражданите с доходи над 2600 лв. е 10%, докато тези с под 2600 лв. плащат и осигуровки. От социална гледна точка не е справедливо хора с по-високи доходи да плащат по-малко“,

каза икономическият анализатор.

"Решенията на КНСБ са ясни и целенасочени, като всяка година са насочени към данъчната система, въвеждането на необлагаем минимум, повече разходи за повишение на работните заплати в държавния сектор спрямо заслугите на всеки служител",

увери Костов.

Изявлението на министъра на финансите Владислав Горанов за вдигането на максималния осигурителен доход е емоционално решение, тъй като то все още не е финално и тепърва предстоят преговори, смята преподавателят в СУ.

„Важно е да се следят действията на министъра на финансите, а не изявленията му. Проблемът е, че относно данъчната политика на България говорят различни министри, а не само финансовият“,

обясни Караиванов. 

Икономическият растеж се реализира с производство, а данъкът не произвежда. Неравенството след вдигането на максималния осигурителен доход ще нарасне. При рецесията, която предстои, работодателите ще съкращават служителите с най-ниски доходи, доълни Караиванов.

Целия разговор може да проследите във видео материала.