Обсъждат се промени в ключови данъчни закони

В момента тече публично обсъждане на промени в ключови данъчни закони, включително и в Закона за корпоративното подоходно облагане. Въпросните промени са предложени от Министерството на финанси и се налагат от нови директиви на ЕС, имплементирани в българското законодателство. Има дела на съда на ЕС, които изискват тези промени, както и наши лични дела. Те касаят широк кръг лица. Това заяви данъчен консултант Светлин Кръстанов в предаването "В развитие" с водещ Светозар Димитров.

Директива 1164 от 2016 г. ще се прилага от страните членки от 1 януари 2019 г. Един от членовете на разпоредбите е базиран на борбата с данъчните злоупотреби - общо правило, което е въведено в българското законодателство.

„Ако стартираме със Закона за корпоративното подоходно облагане, новото съществено правило е промяна на приспадаемостта на лихви. Член 43 на Закона въвежда правило за слаба капитализация. Когато привлеченият капитал превишава с повече от 3 пъти собствения капитал, при определени условия част от лихвите могат да бъдат неприспадаеми. Въвежда се нов подход в случая, като директивата предвижда, ако имаме разходи по заеми, които превишават приходите по заеми, и това превишение е повече от 30 на 100 от печалбата преди данъци, лихви и амортизации, съответно това превишение да не се признава за данъчни цели. Хубавото е, че когато имаме непризнати лихви, можем да ги пренесем за 5 години напред. Разходите трябва да са над 500 000 лв на годишна база, за да може част от разходите по лихви да не бъдат признати.“

По отношение на ДДС при внос, вносителят плаща ДДС на митницата. Има изключения за големи инвестиционни проекти, при които отсъства ефективно плащане на ДДС, когато се ползва данъчен кредит, посочи гостът. Предлага се да се разшири кръгът лица и ако са изпълнени условията от типа вносът да възлиза на над 50 000 лв и да няма неплатени данъчни задължения, да може да самоотчисляват ДДС по внос. Може да се поработи върху разширяване ограничения кръг  стоки с органични, неорганични химични продукти, за които да се прилага това облекчение и така българските вносители ще имат стимул да внасят през България, твърди Кръстанов.

За да се избегнат административни затруднения по регистрация за доставчиците на електронни услуги в различни държави в ЕС, се въвежда минимален праг от ДДС в размер на 10 000 евро, каза още консултантът. Така се улеснява дребният бизнес, поясни той. Ако има българско дружество със свои дъщерни лица в други държави, включително и в държави с преференциален данъчен режим, българската държава има право да обложи печалбата на тези данъчни дружества в България. Предлага се издаването на протоколи на чуждестранни доставчици на стоки и услуги да бъде премахнато от 1 юли 2019 г., коментира още Светлин Кръстанов.

Предложенията за изменения на данъка за превозни средства са свързани с имуществен и екологичен компонент. Дискусия поражда коефициентът за годините на колата. Истината е, че новите автомобили все пак ще се облагат повече.

По думите на Светлин Кръстанов се очаква промените да бъдат обсъждани до декември и да започнат да влизат в сила от началото на следващата година.