<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?><rss version="2.0" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"  xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
    <channel>
        <title>Bloomberg- RSS</title>
        <link>https://www.bloombergtv.bg/rss/c/9-bulgaria</link>
        <atom:link href="https://www.bloombergtv.bg/rss/c/9-bulgaria" rel="self" type="application/rss+xml" />
        <description></description>
        <language>bg</language>
         
            <item>  
                <title><![CDATA[Историческият преход към еврозоната на фокус в Banking Today 2026 на Investor.bg]]></title> 
                <link>https://www.bloombergtv.bg/a/2-novini/156872-istoricheskiyat-prehod-kam-evrozonata-na-fokus-v-banking-today-2026-na-investorbg</link> 
                <description><![CDATA[В разгара на един от най-значимите икономически преходи за България &ndash; въвеждането на еврото &ndash; банковият и финансовият сектор се изправят пред решения, които ще определят пазара за години напред. Именно в този контекст на 24 март 2026 г. от 14:00 часа в Интер Експо Център Investor.bg ще проведе годишната си конференция Banking Today.

Преходът към еврозоната поставя нови изисквания пред банките, регулаторите и компаниите, а ролята на финансовите институции става определяща за икономическата стабилност и развитието на пазара. Banking Today ще събере представители на водещи банки, регулаторни органи и финтех компании, които ще очертаят перспективите пред сектора след юли 2026 г., с фокус върху лихвените политики, кредитирането, дигитализацията и киберсигурността.

Три дискусионни панела, ключов доклад и стратегически теми ще очертаят програмата на Banking Today. Открийте подробности и се регистрирайте за безплатно присъствие на конференцията на Investor Media PRO.

Генерален партньор: Пощенска банка

Основен партньор: Обединена българска банка, MFG

Партньор: Axiomy, Фонд на фондовете, Adastra

С подкрепата на: Devin, HitMax, shopgladen.bg, White Bite Catering, MANCHINI, Angel&rsquo;s Estate

Институционални партньори: Fintech, Асоциация на банките в България, Българо-испанска търговска камара, Комисия за финансов надзор, Sofia Tech Park

Медийни партньори на Banking Today 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, &ldquo;БанкерЪ&rdquo;, Dir.bg и See News

&nbsp;
]]></description> 
                <pubDate>Thu, 12 Mar 2026 15:26:20 +0200</pubDate>                 
                <enclosure 
                        url="https://bloombergtv.bg/media/files/resized/article/200x113/50f/453cace69d06a738d09253ce68f5150f-1920x1080-banking26.jpg"  
                        type="image/jpeg" 
                         
                        /> 
                 
            </item>
         
            <item>  
                <title><![CDATA[След Шенген и еврото: България трябва да използва предимствата за инвестиции]]></title> 
                <link>https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/156855-sled-shengen-i-evroto-balgariya-tryabva-da-izpolzva-predimstvata-za-investitsii</link> 
                <description><![CDATA[

Основният приоритет на България в рамките на Европейския съюз в следващите 5 години трябва да бъде просперитет чрез инвестиции. България вече участва във всички основни интеграционни формати на ЕС &ndash; Шенген, банковия съюз и еврозоната. Сега плодовете от всичко плодовете от всичко това да бъдат получени и да се възползваме чрез привличане на инвестиции. България трябва да бъде място, където българските и чуждестранните инвеститори се чувстват добре дошли, заяви евродепутатът Андрей Ковачев в интервю за Вероника Петрова за предаването &bdquo;В развитие&ldquo;.

Според него за целта е необходима предвидимост &ndash; както в управлението, така и в съдебната система, а предстоящите избори са ключови, за да се убедят инвеститорите в това, &bdquo;че България е добро място за инвестиции, за създаване на работни места, за създаване на условия за развитие на високотехнологично образование и заетост.&ldquo;

Ковачев коментира, че инвеститорите и партньорите на България в ЕС търсят стабилност, а постоянните избори и политическата несигурност ги отблъскват.


&bdquo;Политическите лидери в страните членки иска да имат партньор във всяка страна, включително и в България, с когото дългосрочно да развият добри, колегиални, приятелски отношения. Когато обаче министри се сменят на всеки няколко месеца, няма как да се изградят дългосрочни партньорства и доверие. Това поставя България в по-неблагоприятна позиция в сравнение с други страни &ndash; например Румъния.&ldquo;


Евродепутатът вярва, че страната ни може да бъде транспортен, енергиен и инфраструктурен хъб. Но това изисква развитие на инфраструктурата, с която да се подобри свързаността между България, нейните съседи и ЕС. &nbsp;

Европейският съюз в несигурни времена

Светът стана изключително непредвидим и е много трудно да се дават точни прогнози за развитието на войната срещу Иран в Близкия изток, каза събеседникът. Той коментира, че атаките предизвикват дестабилизация на пазарите и водят до повишаване на цените на енергийните източници и с тях всички останали стоки.


&bdquo;Надявам се ситуацията да бъде стабилизирана през следващите седмици, защото стабилността е изключително важна за нормална инвестиционна среда и пазарите.&ldquo;


По думи на Ковачев основният подход на Съюза за справяне с енергийните шокове, поскъпване на петрола, евентуален скок на инфлацията и прекъсване на веригите на доставки е намаляване на зависимостите, особено от Русия, и диверсификацията на енергийните източници.


&bdquo;Това означава комбинация между традиционни&nbsp;и възобновяеми енергийни източници, така че да не зависим само от една технология или от един доставчик. Трябва да се развиват и нови технологии, включително малките модулни ядрени реактори&ldquo;, заяви той и допълни: &bdquo;Но трябва да сме реалисти &ndash; никой не може да бъде напълно подготвен за всички възможни сценарии. Светът, който виждаме през последната година, е изключително непредвидим.&ldquo;


Друга важна воля имат и търговските споразумения за диверсификация на икономическите и търговските си партньорства на Съюза.


&bdquo;Смятам, че споразуменията с държавите от Меркосур, с Индия, както и вече съществуващите споразумения с Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия, Виетнам и Сингапур. Започват разговори и със страните от Персийския залив са инструментите, които ще гарантират икономическия просперитет и работните места на Европа.&ldquo;


Въпреки това Европа има проблем в технологичния сектор, смята законодателят, тъй като основните приложения и AI инструменти са разработени основно в САЩ или Китай, липсват европейски алтернативи, а технологичният сектор на континента изостава.


&bdquo;Тук е ролята на Европейската комисия и на нашия комисар (бел. ред. Екатерина Захариева), която отговаря за иновациите и това много по-бързо да помагаме на европейския сектор на иновациите да интегрира решенията, които се раждат в нашите университети и в научни хъбове, да влязат в икономиката, както се случва в САЩ.&ldquo;


Разширяването на ЕС като геополитически приоритет и казусът &bdquo;Северна Македония&ldquo;

Андрей Ковачев заяви, че има политическа воля за разширяването на ЕС и това е водещ приоритет на Съюза. Според него държави като Черна гора, Албания и Молдова могат да приключат преговорния процес около 2027-2030 г., а Украйна да получи &bdquo;предчленство&ldquo; при специфични условия.


&bdquo;Това може да означава достъп до много политики на ЕС, но без участие в политическите институции, като Европейския парламент.&ldquo;


В същото време напредъкът на Северна Македония остава ограничен. По думи на българският евродепутат причината е &bdquo;липсата на политическа воля от страна на сегашното управление (в Скопие), което използва темата &bdquo;България&ldquo; като оправдание пред собствените си граждани за това, че страната не напредва с членството си км ЕС.&ldquo;

&bdquo;Истината е, че ние искаме бърз прогрес в европейската интеграция на Северна Македония. Но трябва да се изпълнява преговорната рамка&ldquo;, заяви той. Рамката предвижда вписване на българите в Конституцията на Република Северна Македония, за да се &bdquo;прекрати дискриминацията&ldquo; на македонските граждани с българско самосъзнание.


&bdquo;Преодоляването на тази дискриминация е част от Копенхагенските критерии за членство. Това не е извън правилата на ЕС &ndash; това е основно условие за присъединяване &ndash; да няма дискриминация и македонските граждани, които се чувстват етнически българи да бъдат интегрирани в своята собствена родина.&ldquo;


Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването &bdquo;В развитие&ldquo; можете да гледате&nbsp;тук.&nbsp;


]]></description> 
                <pubDate>Thu, 12 Mar 2026 14:20:00 +0200</pubDate>                 
                <enclosure 
                        url="https://bloombergtv.bg/media/files/resized/article/200x113/c4c/4b5ebf01b84e49f5e619805145abbc4c-screenshot-2026-03-12-114242.jpg"  
                        type="image/jpeg" 
                         
                        /> 
                 
            </item>
         
            <item>  
                <title><![CDATA[Българският износ за Близкия изток е блокиран почти на 100%]]></title> 
                <link>https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/156851-balgarskiyat-iznos-za-blizkiya-iztok-e-blokiran-pochti-na-100</link> 
                <description><![CDATA[

Конфликтът в Близкия изток вече оказва сериозно влияние върху глобалните вериги на доставки, като засяга транспорта на петрол, втечнен газ, фармацевтични продукти, торове и полупроводници. Заради блокирани маршрути и повишени логистични разходи се забавят доставки от Азия и Индия към Европа, а българският износ за региона е почти спрян. Бизнесът е принуден да търси алтернативни маршрути, буферни запаси и по-гъвкави логистични решения. Темата коментираха Преслава Филипова, заместник-председател на Българска асоциация &bdquo;Снабдяване&ldquo;, и Димчо Димчев, управител на Cargo-partner България, в предаването &bdquo;Бизнес старт&ldquo; с водещ Христо Николов.

С блокирането на Ормузкия проток една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ са блокирани както и други критични суровини, заяви Филипова, а Димчев добави, че всичко, което се транспортира по море или по въздух и минава през този регион е засегнато, а поради по-дългите маршрути и поскъпването на горивата разходите се увеличават.

Заради ограниченията във въздушния транспорт продукти като например лекарства от Индия за европейския пазар се забавя както и стоки като торове и полупроводници от Азия.

Защо се стигна до проблеми с доставките на лекарства и торове

Филипова коментира, че един от ключовите хъбове за въздушен транспорт на фармацевтични продукти от Индия е Доха, а сега вследствие на ограниченията във въздушния транспорт през този регион редица доставки се забавят.


&bdquo;Това означава, че както субстанции, така и готови фармацевтични продукти могат да достигнат до Европа със закъснение.&ldquo;


Що се отнася до торовете, те се транспортират основно с насипни кораби, които пътуват директно от изпращач към получател и ако са предназначени за Европа, те ще заобиколят маршрута.


&bdquo;Но проблемът при торовете идва и от друго място &ndash; производството им е изключително енергоемко. Затова всяко поскъпване на енергията има пряк ефект върху цените им.&ldquo;


По-устойчиви вериги на доставки и алтернативни маршрути

Преслава Филипова заяви, че конфликтът в Близкия изток е поредният трус за веригите на доставки и от Българска асоциация &bdquo;Снабдяване&ldquo; говорят отдавна за необходимостта от по-голяма устойчивост и гъвкавост &ndash; не само краткосрочни решения като буферни наличности, а локализация на част от доставките, използване на доставчици от по-близки региони, изграждане на логистични хъбове и сътрудничество с доставчици за създаване на запаси в Европа.

Димчев допълни, че много компании вече са си взели поука от предишните кризи и поддържат по-големи буфери в България.

Освен това вече се търсят алтернативни маршрути. Един от тях е железопътния транспорт от Китай през Русия към Европа, който предлага значително по-кратки транзитни времена &ndash; приблизително наполовина спрямо морския транспорт. Филипова коментира, че от Асоциацията са получили уверение, че ако внимателно се следят митническите кодове и предварително има методология за потвърждаване на тях, няма да има проблем със заобикалянето на санкциите.

Българският износ за Близкия изток


&bdquo;В момента този износ е почти изцяло блокиран. Стоките, които вече са по пътя, не могат да достигнат по стандартните маршрути. Спешните доставки могат да бъдат пренасочени по алтернативни маршрути, включително сухопътни. В момента и ние като доставчик на логистични услуги не бихме препоръчали износителите да товарят стоки, които не е ясно къде, как и кога ще пристигнат&ldquo;, заяви Димчо Димчев.


Страната освен хранителни продукти, изнася и строителни материали, осветителни тела и фармацевтични и медицински изделия, като тези стоки се изнасят предимно по море, а сухопътните превози също не се препоръчват, защото преминават през други кризисни зони като Ливан, Ирак и Сирия.


&bdquo;Логистичните компании обаче ще продължат да търсят алтернативни решения, така че стоките да достигат до пазарите и да не се спират ключови производства.&ldquo;


Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването &bdquo;Бизнес старт&ldquo; може да гледате&nbsp;тук.


]]></description> 
                <pubDate>Thu, 12 Mar 2026 10:40:00 +0200</pubDate>                 
                <enclosure 
                        url="https://bloombergtv.bg/media/files/resized/article/200x113/986/0f5868335019fab33494ae8da4e6b986-76904e93-f7d1-4a18-b733-b6daf6d4b059.jpeg"  
                        type="image/jpeg" 
                         
                        /> 
                 
            </item>
         
            <item>  
                <title><![CDATA[Фиксирани газови договори ограничават ценовия риск за България от войната в Иран]]></title> 
                <link>https://www.bloombergtv.bg/a/89-chista-energiya/156824-fiksirani-gazovi-dogovori-ogranichavat-tsenoviya-risk-za-balgariya-ot-voynata-v-iran</link> 
                <description><![CDATA[

Европа не е пряко зависима от енергийните доставки, които преминават през Ормузкия проток, но неговата блокада определя цените на глобалните пазари. Настоящият конфликт в Близкия изток води до това, че Китай, който беше най-големият потребител на ирански петрол се конкурира вече с Европейския съюз. Много по-лесно e при предлагане на една по-добра цена за втечнен природен газ (LNG) танкерите могат да бъдат към Азия, което ще повиши търсенето в Европа и да доведе и до по-високи цени. Това заяви д-р Петко Трухчев, енергиен анализатор и преподавател по енергийна политика в УНСС, в предаването &bdquo;Чиста енергия&ldquo; с водеща Вероника Денизова.

Трухчев коментира, че енергийната ситуация в България не е по-различна от тази в Европа. Страната е вносител на енергия и е зависима от външните доставки. Засега обаче има предимство, тъй като по отношение на природния газ половината от потреблението в България се осигурява чрез доставки от Азербайджан по дългосрочен договор с фиксирани цени, докато другата част е зависима от международните пазари и се доставя през LNG терминала в Александруполис.


&bdquo;Една от възможните мерки за ограничаване на негативните последици е сключването на повече дългосрочни договори с фиксирани цени, вместо покупки от спот пазара, където цените се променят многократно в рамките на деня без гаранция, че газът който сме поръчали, няма да бъде пренасочен към Азия.&ldquo;


Трябва ли да има компенсации?

Според госта за момента е рано да се предпиремат подобни мерки, но ако конфликът в Персийският залив се задълбочи и цените се повишат значително през летния сезон, ще има обществен натиск за подобни механизми.


&bdquo;По-важно на този етап е държавата да упражнява регулаторен контрол &ndash; да следи на каква цена се внасят горивата, на каква цена се преработват и как достигат до крайния потребител.&ldquo;


Отстъпва ли въглеродната неутралност пред геополитика?

В глобален план терминът въглеродна неутралност започва да се среща все по-рядко в официални документи и на големи международни срещи. По думи на д-р Трухчев обаче това е по-скоро реакция на текущите кризи.


&bdquo;Моето предположение е, че след като кризата бъде овладяна, въпросът за въглеродната неутралност отново ще се върне на дневен ред в глобалната политика.&ldquo;


Енергийна сигурност

Въпреки това фокусът в момента е върху енергийната сигурност и достъпността на енергията и енергоизточниците. Събеседникът коментира, че по отношение на достъпа на ресурси трябва да има геополитическо сътрудничество и да се диверсифицират още източниците и доставките, като Петко Трухчев даде пример с Европа след началото на войната в Украйна.

Континентът заменя ресурсите от Русия с микс от американски LNG и развитие на възобновяеми мощности. Въпреки това сега отново има опасност Европа да повтори грешката си, разчитайки прекомерно на САЩ, чиито доставки на газ достигат 45% дял през 2025 г.


&bdquo;При подобни турбулентни времена и политици, които смятат, че енергийните ресурси могат да се разменна монета в едни или други преговори до постигане на определени цели отново рискуваме да изпаднем в зависимост, която противоречи на енергийната сигурност. Затова трябва да диверсифицираме енергийните си маршрути.&ldquo;


Освен това съществуват и други мерки за осигуряване както на енергийна сигурност, така и на въглеродна неутралност &ndash; намаляване на потреблението на енергия, модернизиране на енергийната инфраструктура за активно включване и поемане на капацитета на евтините възобновяеми мощности и развитие на ядрената енергия.


&bdquo;За да имаме въглеродна неутралност, ние трябва да имаме на първо място източници, които не генерират парникови емисии&ldquo;, каза Трухчев и добави: &bdquo;Ядрената енергия има предимството постоянно да произвежда енергия и да генерира по-ниски емисии.&ldquo;


Възможно ли е Европа да се върне към руския петрол? Постижима ли е въглеродната неутралност до 2050 година? Защо потреблението на изкопаеми горива не намалява? Постигнати ли са цели за въглеродната неутралност?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването &bdquo;Чиста енергия&ldquo; можете да гледате&nbsp;тук.


]]></description> 
                <pubDate>Wed, 11 Mar 2026 21:30:00 +0200</pubDate>                 
                <enclosure 
                        url="https://bloombergtv.bg/media/files/resized/article/200x113/65c/d3bc3eb4d766461c0e7142f15a75d65c-451153504.jpg"  
                        type="image/jpeg" 
                         
                        /> 
                 
            </item>
         
            <item>  
                <title><![CDATA["Произведено в Европа": реиндустриализация, автономия и шанс за България ]]></title> 
                <link>https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/156815-proizvedeno-v-evropa-reindustrializatsiya-avtonomiya-i-shans-za-balgariya</link> 
                <description><![CDATA[

Европейската комисия възнамерява да ускори усилията си за реиндустриализация на Европейския съюз със стратегията &bdquo;Произведено в Европа&ldquo;. Идеята на инициативата е свързана със стратегическата автономия и конкурентоспособността на ЕС и е огромен шанс за България да привлече нови технологии и да се придвижи към по-високите сегменти на веригите на доставки. Това коментира Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, в предаването &bdquo;В развитие&ldquo; с водещ Антонио Костадинов. 

Целта на стратегията е индустрията да осигурява около 20% от брутния вътрешен продукт на ЕС до 2035 г., в сравнение със сегашните около 14%. Ножаров посочи, че подобни политики са заложени още в докладите &bdquo;Драги&ldquo; и &bdquo;Лета&ldquo;, с които &bdquo;Европа да остане в глобалното икономическо състезание&ldquo;. 


&bdquo;Той е част и от по-широките преговори за многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028-2032 година, която ще определи бъдещата траектория на развитие на европейската икономика&ldquo;, заяви събеседникът.


Протекционизъм?

Предвиденият акт предвижда обединяване на индустриалната, търговската и политиката за скрининг на инвестициите на ЕС. Част от мерките включват 70% от компонентите да бъдат произведени в ЕС. При всяка инвестиция над 100 млн. евро се въвеждат изисквания да има технологичен трансфер към Европа, 51% участие на европейски акционери и 50% от работната сила да бъде от граждани на ЕС.

Законопроекът въвежда ограничение от 40% пазарна концентрация и ако дадена държава надвишава този дял се въвеждат ограничения за инвестиции, като рестрикции не важат за инвеститори под 40%. Макар да съществуват опасения от някои китайските компании в областта на електромобилите и енергийния преход, гостът коментира, че този акт всъщност не е насочен към защита на европейските производства в класическия смисъл.


&bdquo;Актът не възпрепятства нормалните инвестиции. Той ограничава само няколко конкретни държава, при които има прекомерна концентрация на пазара. Затова Европа продължава да бъде отворена икономика и именно това е аргументът ѝ, че не нарушава правилата на Световната търговска организация.&ldquo;


Освен това актът третира като равнопоставени партньори и държави извън ЕС &ndash; например Великобритания, Канада, Швейцария и други големи икономики, които са стратегически партньори на Съюза, които дори ще могат да се възползват от подкрепа от европейския бюджет, каза Щерьо Ножаров.

Връзката със зелената политика на ЕС и високите енергийни разходи

Акцент в проекта са и чистите технологии и нисковъглеродните индустрии. Фаворизирани сектори ще бъдат енергоемките индустрии &ndash; стомана, алуминий, цимент, химическа индустрия &ndash; когато те са съобразени с въглеродния интензитет, въглеродно неутрални произвдоства като ядрената енергетика и възобновяемите източници и автомобилната индустрия.


&bdquo;В рамките на тези политики присъства и декарбонизацията, но тя е по-скоро вторичен елемент. Първичната цел е Европа отново да стане водеща.&ldquo;


Попитан възможна ли е реиндустриализация при сегашните високи цени на енергията в Европа, Ножаров отговори, че стратегията &bdquo;Произведено в Европа&ldquo; цели решението на този проблем.


&bdquo;Той (актът) подкрепа за енергийно неутрални технологии. Тоест той се опитва да реши именно проблема с енергийните разходи.&ldquo;


Според Ножаров тази рационализация на веригите на доставки могат да повишат краткосрочно цените на някои стоки, но &bdquo;в дългосрочен план инициативата ще доведе по-висока стратегическа автономия &ndash; спрямо технологиите и критичните суровини, до по-ниски цени, по-висока конкурентоспособност и създаване на стотици хиляди нови качествени работни места.&ldquo;

Какви са ползите за България

По думи на икономиста &bdquo;Произведено в Европа&ldquo; е огромен шанс за България да привлече нови технологии и да се придвижи към по-високите сегменти на веригите на доставки, тъй като при сертифицирането на компоненти и инвестициите над 100 млн. евро ще се фаворизират тези с европейски произход.&nbsp;

Ножаров заяви, че актът може да се превърне в огромна възможност за страната, ако България подобри административната ефективност и подкрепи аутомотив сектора си както и различни въглеродно интензивни производства.&nbsp;

Какви противоречия относно &bdquo;Произведено в Европа&ldquo; съществуват в рамките на държавите членки? Ще доведе ли инициативата до повече бюрокрация за европейската промишленост? Какъв ще бъде ефекта за България от петролната криза в Близкия изток и очаква ли се натиск върху бюджета при по-високите цени на енергията? &nbsp;

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването &bdquo;В развитие&ldquo; можете да гледате&nbsp;тук.


]]></description> 
                <pubDate>Wed, 11 Mar 2026 17:13:00 +0200</pubDate>                 
                <enclosure 
                        url="https://bloombergtv.bg/media/files/resized/article/200x113/e23/5e95b749e9c9832fed7b021d1d48ee23-447743360.jpg"  
                        type="image/jpeg" 
                         
                        /> 
                 
            </item>
         
            <item>  
                <title><![CDATA[Л. Димитров: Ренесансът на ядрената енергия в Европа е факт]]></title> 
                <link>https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/156813-l-dimitrov-renesansat-na-yadrenata-energiya-v-evropa-e-fakt</link> 
                <description><![CDATA[

Европа постепенно преосмисля ролята на ядрената енергия на фона на последните геополитически сътресения. Дебатът за сигурността на енергийните доставки се засилва и в държавите от Централна и Източна Европа. В същото време волатилността на петролните пазари и новите инфраструктурни проекти в региона остават ключови фактори за бъдещето на енергийния сектор. България също е част от този процес чрез планове за нови ядрени мощности и инициативи за диверсификация на доставките на газ. Това коментира Лука Димитров, журналист и анализатор, в предаването &bdquo;В развитие&ldquo; на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Европа все по-ясно се връща към ядрената енергия като основа на своята базова мощност след серията от енергийни и геополитически кризи. Според Димитров решението на Германия да затвори ядрените си мощности през 2023 г. вече се разглежда в по-широк стратегически контекст, особено на фона на зависимостта от внос на природен газ.&nbsp;


&bdquo;Ренесансът на ядрената енергия е факт. Имаме много проекти, включително България със седми и осми блок, започна строеж и в Унгария, а Полша обяви амбициозна ядрена програма. Така че мисля, че ядреното лоби се завръща&ldquo;, заяви Димитров.


Волатилност на петрола заради войната в Близкия изток

Напрежението в Близкия изток и рисковете около Ормузкия проток продължават да влияят върху цените на петрола и природния газ. Въпреки това пазарните очаквания засега сочат по-ограничени движения на цените в краткосрочен план.&nbsp;


&bdquo;От разговорите ни с търговци на петрол и газ очакванията са в следващите една до две седмици да има волатилност - цената да се движи между 85 и 95 долара за барел, като всичко зависи от реториката на Тръмп, който се превърна в двигател на цените на петрол и газ&ldquo;, подчерта гостът.


Реалистични ли са плановете за нови ядрени мощности в България

В България дебатът за бъдещето на ядрената енергетика се засилва след изявленията на правителството за възможно удвояване на капацитета през следващите 15 години. Това е свързано основно с изграждането на седми и осми блок на АЕЦ &bdquo;Козлодуй&ldquo;, които трябва да заместят част от съществуващите мощности в дългосрочен план.&nbsp;


&bdquo;Финансовото решение за строежа на седми и осми блок ще бъде в следващите 12 месеца, като първият блок трябва да дойде в 2036 г., а другият - в 2037 г.&ldquo;, обясни Димитров.


Централна и Източна Европа - по-устойчиви на енергийни шокове

Според анализи на международни агенции държавите от Централна и Източна Европа са по-добре подготвени за енергийни сътресения след кризата през 2022 г. По думите на Димитров ключова роля за това играе по-добрата свързаност на пазарите и регионалното сътрудничество.&nbsp;


&bdquo;Мисля, че сме много по-добре свързани и имаме малко по-силно лоби, визирам Гърция, България и Румъния като един вид лидерство на тази част на Европа пред Европейската комисия&ldquo;, каза гостът.


Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването &bdquo;В развитие&ldquo; можете да гледате&nbsp;тук.&nbsp;


]]></description> 
                <pubDate>Wed, 11 Mar 2026 16:28:00 +0200</pubDate>                 
                <enclosure 
                        url="https://bloombergtv.bg/media/files/resized/article/200x113/0f5/720bcb36878b39fd3c8f1383cd6950f5-260311-v-razvitie-luka-dimitrovmxf1773232021-4.jpg"  
                        type="image/jpeg" 
                         
                        /> 
                 
            </item>
         
            <item>  
                <title><![CDATA[Историческият преход към еврозоната на фокус в Banking Today 2026 на Investor.bg]]></title> 
                <link>https://www.bloombergtv.bg/a/9-bulgaria/156795-istoricheskiyat-prehod-kam-evrozonata-na-fokus-v-banking-today-2026-na-investorbg</link> 
                <description><![CDATA[В разгара на един от най-значимите икономически преходи за България &ndash; въвеждането на еврото &ndash; банковият и финансовият сектор се изправят пред решения, които ще определят пазара за години напред. Именно в този контекст на 24 март 2026 г. от 14:00 часа в Интер Експо Център Investor.bg ще проведе годишната си конференция Banking Today.

Преходът към еврозоната поставя нови изисквания пред банките, регулаторите и компаниите, а ролята на финансовите институции става определяща за икономическата стабилност и развитието на пазара.

Banking Today ще събере представители на водещи банки, регулаторни органи и финтех компании, които ще очертаят перспективите пред сектора след юли 2026 г., с фокус върху лихвените политики, кредитирането, дигитализацията и киберсигурността.

Три дискусионни панела, ключов доклад и стратегически теми ще очертаят програмата на Banking Today. Открийте подробности и се регистрирайте за безплатно присъствие на конференцията на Investor Media PRO.

Генерален партньор: Пощенска банка

Основен партньор: MFG Партньор: Axiomy, Фонд на фондовете, Adastra

С подкрепата на: Devin, HitMax, shopgladen.bg, White Bite Catering, MANCHINI, Angel&rsquo;s Estate

Институционални партньори: Fintech, Асоциация на банките в България, Българо-испанска търговска камара, Комисия за финансов надзор, Sofia Tech Park

Медийни партньори на Banking Today 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, &ldquo;БанкерЪ&rdquo;, Dir.bg и See News
]]></description> 
                <pubDate>Wed, 11 Mar 2026 11:46:00 +0200</pubDate>                 
                <enclosure 
                        url="https://bloombergtv.bg/media/files/resized/article/200x113/b7e/7215e7499ec85e6b394e602419e9fb7e-1920x1080-banking26.jpg"  
                        type="image/jpeg" 
                         
                        /> 
                 
            </item>
         
            <item>  
                <title><![CDATA[AI интеграцията отваря ножицата между големите и малките в българската логистика]]></title> 
                <link>https://www.bloombergtv.bg/a/19-svetat-e-biznes/156743-ai-integratsiyata-otvarya-nozhitsata-mezhdu-golemite-i-malkite-v-balgarskata-logistika</link> 
                <description><![CDATA[

Глобалните геополитически конфликти и засилващите се регулации променят начина, по който работи логистичният сектор по света и у нас. В условията на нарастваща несигурност компаниите се адаптират чрез по-предпазливо планиране, технологични решения и търсене на по-ефективни модели на управление на веригите за доставки. Тази тема коментира доц. д-р Момчил Антов, директор на Националното сдружение на българските спедитори, в предаването &bdquo;Светът е бизнес&ldquo; с водеща Дориана Ранкова.

Логистиката е една от най-засегнатите индустрии в момент на безпрецедентни военни действия през последните години, а българският логистичен сектор се адаптира към сегашните военни действия с вече натрупания си опит &ndash; увеличение на застраховките и разходите за гориво.


&bdquo;Логистиката е сектор, който много бързо усеща всяко геополитическо напрежение. Веригите на доставка са глобални и всяко прекъсване или риск по даден маршрут веднага се отразява върху цените, времето за доставка и организационните процеси.&ldquo;


Конфликтите пренареждат глобалните маршрути

Настоящото напрежение в Близкия изток поставя логистичния сектор в особено сложна ситуация. За разлика от други конфликти, регионът на Персийския залив предлага малко алтернативни маршрути за транспорт.


&bdquo;Регионът в момента е в един затворен прозорец и един проток затваря всякакви възможности за движение&ldquo;, обясни Антов и добави, че освен ключов за доставките на петрол и газ, но през региона минават и редица други суровини. &bdquo;Не бива да забравяме, че от този регион се движат изкуствени торове и други обемни товари, чието забавяне оказва негативно икономическо влияние върху потребителите по цял свят.&ldquo;


Планиране в условия на несигурност

В подобна среда дългосрочното планиране става все по-трудно. Логистичните компании са принудени да реагират на динамична политическа и икономическа среда, в която търсенето и търговските политики могат да се променят бързо. Това ги кара да действат


&bdquo;Не е лесно, защото неизвестността няма как да не бъде отчитана като риск. Компаниите са много предпазливи, опитват се да съберат колкото се може повече информация и на тази база да вземат решения.&ldquo;


По думите на доц. Антов транспортният сектор винаги се адаптира към състоянието на индустриите, които обслужва. &bdquo;Когато един отрасъл е изправен пред криза или сътресения, това неминуемо се отразява и на транспорта.&ldquo;

Дигитализацията &ndash; между амбиции и реалност

Един от ключовите европейски проекти за модернизация на сектора е регламентът за електронна информация в товарния транспорт (eFTI), който трябва да влезе в сила през 2027 г. Целта му е да създаде единен дигитален хъб за транспортните документи.


&bdquo;Идеята е транспортната операция да бъде достъпна в един централен хъб, от който всички контролни органи да могат да извличат информация&ldquo;, посочи Антов. &bdquo;Основната полза за бизнеса ще бъде намаляване на административната тежест и ускоряване на обработката на товарите.&ldquo;


Въпреки това напредъкът засега е ограничен. &bdquo;Истината е, че регламентът все още стои като едно добро пожелание. Той е на масата от години и нееднократно се отлага.&ldquo;

Според госта България изостава сериозно в подготовката, като за това положение не може да бъде обвинена само политическата нестабилност в страната, а и липсата на политическа воля или административен капацитет. Той заяви, че пордготвка на системите една година преди въвеждането е изключително малко, защото изграждането им минава през обществени поръчки.

Изкуственият интелект като конкурентно предимство

Технологиите все повече се превръщат в ключов фактор за конкурентоспособността на логистичните компании. Системи за управление на транспорта, анализ на данни и алгоритми за оптимизация на маршрутите вече са част от ежедневната работа на сектора.


&bdquo;Този предиктивен анализ помага на компаниите да събират и обработват информация, така че да могат да предприемат адекватни действия&ldquo;, казва Антов.


Въпреки това изкуственият интелект все още не е основният приоритет за част от бизнеса. &bdquo;За някои компании въпросът за оцеляването е по-важен. Но истината е, че ако не се научим да използваме AI, рано или късно ще излезем от пазара&ldquo;, заяви доц. Антов.

Технологичната трансформация обаче създава ново предизвикателство &ndash; задълбочаваща се разлика между големите и малките компании в сектора.


&bdquo;Проблемът на малките компании е, че не могат да си позволят тези технологии. Това ще задълбочи пропастта между големите и малките&ldquo;, каза гостът въпреки че според него по-малките играчи също имат интерес да внедряват решения с изкуствен интелект.


Бавна автоматизация и инфраструктурни проблеми

Роботизацията и автоматизацията също навлизат постепенно, но българските компании все още са догонващи основно по финансови причини. Антов каза, че има европейско финансиране, но то е недостатъчно за осъществане на амбициите.


&bdquo;Разходът за внедряване на подобни решения все още е значителен и не много компании могат да си го позволят. В българската практика такива решения навлизат преди всичко в складовата логистика.&ldquo;


Политическите маневри и българската логистика

Антов не очаква кардинални промени в транспортния сектор до парламентарните избори на 19 април, защото проблемите пред бранша изискват по-дълъг хоризонт.


&bdquo;Ще продължим да бъдем в един застой, в който бизнесът ще се справя сам, както го е правил винаги, докато държавата има по-важни дела, може би, от това да създава условия за развитие на бизнеса.


Пречка пред развитието на сектора в България остават забавените инфраструктурни проекти, не само в автомобилния, а и за железопътния, водния и въздушния транспорт.

Как влияе Зелената сделка върху сектора?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването &bdquo;Светът е бизнес&ldquo; може да гледате&nbsp;тук.


]]></description> 
                <pubDate>Tue, 10 Mar 2026 21:00:00 +0200</pubDate>                 
                <enclosure 
                        url="https://bloombergtv.bg/media/files/resized/article/200x113/bfc/cca562ae766e3a7b5917e2aa6f5f1bfc-260310-svetat-e-biznes-newmxf1773065763-5.jpg"  
                        type="image/jpeg" 
                         
                        /> 
                 
            </item>
         
            <item>  
                <title><![CDATA[Ред дюшеци, ред „Ролс-Ройс“: Как българи спаха на пода на паркинг в Дубай]]></title> 
                <link>https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/156751-red-dyushetsi-red-rols-roys-kak-balgari-spaha-na-poda-na-parking-v-dubay</link> 
                <description><![CDATA[

&bdquo;Историята започна на 26 февруари, когато със съпругата ми пристигнахме в Дубай. Една спокойна вечер в хубава стая с гледка към х-л &bdquo;Бурж ал-Араб&ldquo;. Първият ден беше много спокоен, след което на 28 февруари сутринта разбрахме, че Израел е нападнал Иран. Нямахме притеснения, докато не започнаха да се чуват бумтежи в небето &ndash; оказа се, че това е противовъздушната отбрана (ПВО), която прихваща ирански балистични ракети&ldquo;. Това разказа Стоян Тонев, управител на &bdquo;Топ Голд&ldquo;, в предаването &bdquo;Бизнес старт&ldquo; на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Тонев и съпругата му бяха сред стотиците българи, които войната завари в Обединените арабски емирства.

Около 0,00 ч на 1 март (събота срещу неделя) получихме push нотификация на мобилните телефони &ndash; много неприятно съобщение, при което устройството издава силен звук. Пишеше, че трябва незабавно да търсим подслон заради ракетна атака и то място далеч от прозорци. Спуснахме се по аварийното стълбище и стигнахме до ниво -1. В хотела нямаше бомбоубежище и прекарахме нощта в подземния паркинг. До сутринта се чуваха бумтежи - това беше най-масираната атака, сподели гостът.


&bdquo;Първата нощ спах върху хавлии между няколко автомобила &bdquo;Ролс-Ройс&ldquo;. Съпругата ми не можа да спи, защото беше много притеснена. На втората нощ от войната сложиха дюшеци между скъпите лимузини. Някои хора спаха там, други си останаха в стаите.&ldquo;


Предходната вечер видях с очите си балистична ракета в далечината, която прилича на огнена топка. Тя очевидно беше насочена към Абу Даби. В един момент тази огнена топка се превърна в три по-малки &ndash; предполагам, че ПВО-то е свършило работа. Не е приятно да наблюдаваш такива гледки, особено като си в друга държава, каза Стоян Тонев.

Емблематичният хотел &quot;Бурж ал-Араб&quot; в Дубай също претърпя щети от отломки. Снимки Стоян Тонев

Гостът показа снимки, на които се вижда как при атаките е пострадал емблематичният хотел &bdquo;Бурж ал-Араб&ldquo; в Дубай, който има формата на корабно платно. Хотелът най-вероятно беше ударен от отломки, но щетите не бяха големи &ndash; засегната беше част от фасадата и имаше малък пожар, каза Тонев.

В хотела се грижеха много добре за нас, нямаме никакви забележки. Персоналът запази спокойствие, осигуряваше храна. Като цяло трябва да поздравим и ОАЕ, чиято противовъздушна отбрана прихвана почти всички ракети, добави той.


&bdquo;Летището в Дубай пострада от иранска атака. Затова се прибрахме в България няколко дни по-късно &ndash; с полет, организиран от Министерството на външните работи, за което сме благодарни на българската държава. Организацията беше добра. Имахме и други варианти за връщане в България, но това ни се стори най-разумния избор.&ldquo;


Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването &bdquo;Бизнес старт&ldquo; може да гледате тук.


]]></description> 
                <pubDate>Tue, 10 Mar 2026 14:11:00 +0200</pubDate>                 
                <enclosure 
                        url="https://bloombergtv.bg/media/files/resized/article/200x113/aaf/9061524d03703c31f2acd40385919aaf-snimka-stoyan-tonev.jpg"  
                        type="image/jpeg" 
                         
                        /> 
                 
            </item>
         
            <item>  
                <title><![CDATA[След Великден ще е ясно дали ще възкръсне пазарджишкият завод "Елхим-Искра"]]></title> 
                <link>https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/156740-sled-velikden-shte-e-yasno-dali-shte-vazkrasne-pazardzhishkiyat-zavod-elhim-iskra</link> 
                <description><![CDATA[

Загубите на пазари и високите цени на енергията заради санкции срещу Русия, климатичните политики на ЕС и нелоялна конкуренция от страни като Китай и Индия взимат реални жертви в европейските икономики. Новината за временното спиране на производството в пазарджишкия завод за акумулатори &bdquo;Елхим-Искра&ldquo; дойде като потвърждение на страховете за деиндустриализация. Предприятието, което е част от портфейла на &bdquo;Стара планина холд&ldquo;, е изправено пред комбинация от външни и вътрешни фактори, които правят работата на печалба практически невъзможна в сегашния момент, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и изпълнителен директор на &bdquo;Стара планина холд&ldquo;, в предаването &quot;Бизнес старт&quot; с водещ Христо Николов.&nbsp;


&bdquo;Елхим-Искра е енергоинтензивно предприятие. То потребява голямо количество енергия в себестойността на продукцията. Ние загубихме най-рентабилния пазар, който имахме... и всъщност от налагането на санкции, размяната на санкции, предприятието е на загуба&ldquo;, обясни Васил Велев.


Освен загубата на пазари, Велев посочи и &bdquo;удара&ldquo; от нелоялната конкуренция от страни извън ЕС като Китай, Турция и Индия, които ползват значително по-евтина енергия и труд, често допълнително субсидирани от техните държави.

Какво следва за завода и работниците?

От 23 април &bdquo;Елхим-Искра&ldquo; спира работа за повече от 15 дни. През втората половина на април мениджмънтът ще вземе решение за бъдещата стратегия за преструктуриране.

Ще има свиване на дейността, като предриятието ще се фокусира върху най-рентабилните продукти и преминаване към високопроизводителни автоматични линии.

Малко под 200 служители ще бъдат в платен престой, като Велев гарантира, че обезщетенията ще бъдат в пълен размер, тъй като компанията е изцяло в &bdquo;светлия&ldquo; сектор.


&bdquo;Сценарият за окончателно и пълно затваряне е малък. Ще оставим все пак някакво производство &ndash; най-рентабилното&ldquo;, уточни той.


Индустрията в България: 5 години назад

Общата картина за индустрията в страната остава тревожна. По данни на АИКБ, българската индустрия в момента е на нива от 95% спрямо 2021 г., което означава регрес от половин десетилетие. Въпреки това, има и позитивни сигнали &ndash; &bdquo;М+С Хидравлик&ldquo; се развива добре, а &bdquo;Стара планина холд&ldquo; довършва нова производствена база от 23 декара с пълна роботизация.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването &quot;Бизнес старт&quot; може да намерите тук.


]]></description> 
                <pubDate>Tue, 10 Mar 2026 12:13:00 +0200</pubDate>                 
                <enclosure 
                        url="https://bloombergtv.bg/media/files/resized/article/200x113/2d9/c9b4bafb63c81d1dc8c2d2677ff8a2d9-elhim-iskra.jpg"  
                        type="image/jpeg" 
                         
                        /> 
                 
            </item>
            </channel>
</rss>
