Златото в политиката на централните банки от плана „After Brexit”

Златото е най-сигурната инвестиция във времена на несигурност, повишена волатилност и сътресения на капиталовите пазари засилващи притесненията на банкери и инвеститори поради рисковете от изхода на референдума Brexit на 23 юни за напускането на Великобритания от най-големия обединен пазар в света.

Brexit предизвика срив на капиталовите пазари, британския паунд се срина до 31-годишно дъно, докато златото се покачи с близо 5% след референдума, когато британците гласуваха с положителен вот за напускане на Европейския съюз.

Вота за напускане на Обединеното кралство на най-големия обединен пазар в света, вероятно ще подтикне централните банки, да задействат плана си „After Brexit”, като стимулират ликвидност с цел да парират негативни последици за икономическия растеж и риск от рецесия, което ще отслаби валутите и ще даде положителен тласък на инвестициите в злато.

Федералният резерв на САЩ навлиза в четвъртия кръг от програмата за количествени улеснения (QE4) Банкерите са заложили в плана си за стимулиране на икономиката, месечно изкупуване на златни кюлчета.

Сътресенията от несигурността на световните пазари, увеличава волатилността и интереса на инвеститорите към златото във времена на несигурност. Рисковете от Brexit водят до продължителен период на повишена несигурност, предизвикваща нестабилност на финансовите пазари и подкопаващ позицията на Лондон, като основен финансов център.

Рейтинговата компания Standard & Poor’s понижи кредитния рейтинг на Великобритания от топ инвестиционен клас ААА с две нива до АА с негативна перспектива, позовавайки се на риска от непредвидимата обстановка на фона решението от референдума на страната, да напусне Европейския съюз, което поставя страната в политическа и икономическа парализа.

„Решението ни се базира на контекста на този референдум и вот за Brexit, като смятаме, че институционалната силата на Великобритания вече не е това, което беше“, заяви Мориц Кремър, главен международен рейтинг директор на Standard & Poor’s, в интервю за Bloomberg TV.

Goldman Sachs повиши прогнозата си за цената на златото, след като очакванията Федералния резерв на САЩ, да повиши лихвените проценти до края на годината намаляха значително след Brexit. Инвестициите в борсово търгувани фондове обезпечени със злато се покачиха до най-високото ниво от септември 2013.

Инвестиционната банката в доклада на Джефри Къри и Макс Лейтън, повиши прогнозите си за цената на златото за три, шест и 12 месеца, съответно на $1300, $1280 и $1250 за тройунция от нивата $1200, $1180 и $1150

Златото се покачва с близо 5% след вота на Великобритания на 23 юни, тъй като инвеститорите търсят сигурна инвестиция на фона финансовите сътресения на капиталовите пазари и преоценяват възможните последици, включително допълнителни мерки от страна на централните банки в Европа, САЩ и Азия.

Централната банка на САЩ предприе три кръга на количествени облекчения, като стартира през 2008 г. програмата QE с цел, да се преодолеят последиците от световната финансова криза.

„Вота Brexit има потенциал за създаване на несигурност с нови негативни последици за световните икономики, включително САЩ, което налага преоценка на монетарната политиката“, заяви гуверньорът на Фед, Джером Пауъл в пресконференция на 28 юни.

Ако банкерите се възползват от Brexit, като извинение да печатат повече пари и се има предвид, че програмата QE4 в САЩ е в ход, понижаването на покупателна способност на валутите ще продължи и инвеститорите ще се насочат към златото.

Спот цената на златото е на ниво от 1 325,75 долара за тройунция в 16 часа на борсата London Metal Exchange (LME) в търговската сесия на 29 юни, което е 0,60% повишение на дневна база. Непосредствено след резултатите от референдума Brexit на 24 юни, цената на златните фючърси се покачи до ниво от 1 355,60 долара за тройунция, най-високата стойност на ценният метал от две години.

Златото е най-добре представящия се инвестиционен актив през тази година, като отбелязва повишение от 25% от началото на януари на фона решенията на Европейската централна банка и Японската централна банка да променят монетарната си политика към среда на отрицателни лихви, за да стимулират растежа и инфлацията в икономиките си.