АИКБ: Нужен е алгоритъм на действие при настъпването на кризи от мащаба на COVID-19

От организацията посочват, че е важно да се продължат усилията за подобряване на работата на здравната система у нас

15:32 | 1 юни 2020
Обновен: 15:40 | 1 юни 2020
Снимка: Rachel Mummey/Bloomberg
Снимка: Rachel Mummey/Bloomberg

Необходимо е да се изработи законодателство и алгоритъм на действие при настъпването на нови кризи от мащаба на COVID-19 в бъдеще, за да се ограничат неблагоприятните последици, се посочва в официална позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Също така АИКБ предлага да се продължат усилията за подобряване на работата на здравната система у нас. 

"Необходимо е разработване на приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда. Повод за последното ни дава и предложеният от Европейската комисия мащабен план за „устойчиво, съгласувано, приобщаващо и справедливо за всички държави членки“ възстановяване с  бюджет от 1,85 трилиона евро", уточняват от АИКБ. 

Все пак в съобщението се отбелязва, че България се е справила добре в сравнение с много от другите страни членки на Европейския съюз по отношение на ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса

"Пред лицето на непознатата глобална опасност правителството реагира навременно, съобразявайки се с препоръките на СЗО и действията на другите правителства по света. Целенасочено се осигуриха време и средства на здравната система, която тогава изглеждаше, че не беше готова да посрещне неизвестна по интензитет, обем и продължителност заболеваемост. Трябва да се признае, че в България не действаха забрани, до които стигнаха много други правителства в Европа и по света", се допълва в позицията на АИКБ. 

Но от организацията обясняват, че въвеждането на епидемичен режим у нас, а и в повечето страни в ЕС, не отговаряше на изискванията на някакъв местен или на СЗО стандарт за брой заразени на милион население например, както и не се реализира през съществуващата законова уредба, в т.ч. институционално, организационно, ресурсно и времево.

"Същевременно обявената от СЗО пандемия не отменя местното законодателство за епидемичен режим, но у нас се приложи извънредно законодателство, писано на крак и оспорвано поради това и до момента. Ограничаването на правото на придвижване между областните центрове е нарушение на Конституцията и е спорно дали извънредно положение може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е незаконно и вредно за здравето, а при работещ обществен транспорт и метро - е и неуместно", твърдят от АИКБ. 

В позицията асоциацията изразява очакванията си, че здравната ни система е вече много по-подготвена за посрещане на подобни и нови бедствия.

"Медицинският персонал, ангажираните с осигуряване на необходимите средства, както и разбирането и търпението на гражданите, заслужават високо признание и благодарност. Кризата обаче открои системните проблеми в здравеопазването ни, които бяха видни и преди нея. Фокусирани върху материална база, координация на действия, формулиране на протоколи, дефицита на адекватни предпазни средства и спазването на правилата за защитеност на медицинския персонал, на практика системата ни на здравеопазване блокира по всички останали случаи, различни от Covid-19, а лечението им бе сериозно занемарено, стигна се до прекратяване на детски и женски консултации, трансплантации, планови операции, ранна диагностика и профилактика", се посочва в позицията.

От организацията са категорични, че когато държавата принудително затваря производства и услуги, следва автоматично да се приложат мерки за запазване на заетостта с компенсаторен характер.

"Такъв бе и е европейския принцип и действие. България изостана, подходи едностранно, не отчете факта, че победата на фронта се осигурява от тила. Въпреки настойчивите призиви на работодателските организации, изпълнителната власт не проведе навременен и ефективен диалог с бизнеса,  забави се с мерките,  допусна редица неефективности", уточняват от АИКБ.