ЕС започва икономическа революция с ключовия закон за климата

Голямата цел на ЕС е за нулеви парникови емисии до 2050 г.

16:26 | 8 март 2020
Президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен и германският канцлер Ангела Меркел. Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg
Президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен и германският канцлер Ангела Меркел. Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg

Европейският съюз (ЕС) иска до 2050 г. да бъде незаконно отделянето на повече парникови емисии, отколкото може да бъдат премахнати от атмосферата, пише Bloomberg.

Президентът на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен представи проектозакон в сряда, който предвижда, че регионът ще поема ангажимента да се превърне в първия климатично неутрален континент до средата на 21-ви век. Предложението е крайъгълният камък на Зелената сделка, която цели радикално преструктуриране на европейската икономика през следващите три десетилетия.

„Климатичният закон е правният превод на нашите политически ангажименти и ни поставя необратимо по пътя на по-устойчивото бъдеще“, отбелязва Урсула фон дер Лайен в своя официална позиция. „Той осигурява предвидимост и прозрачност за европейската индустрия и инвеститорите. И задава посока за стратегията ни за зелен растеж и гарантира, че преходът ще бъде справедлив и плавен“, допълва тя.

Проектозаконът предлага обвързваща цел за нулеви парникови емисии до 2050 г., както утвърждаването на ревизирана цел за 2030 г., която ще бъде представена по-късно през тази година. Това доведе до остри критики от страна на еколози и активисти като Грета Тунберг, която счита, че законът е „капитулация“, защото не осигурява по-бързи действия.

Комисията вече започна задълбочени анализи на съществуващата цел за 2030 г. за намаляване на емисиите с поне 40%, като те ще бъдат завършени през септември, обяснява вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерманс. Урсула фон дер Лайен предлага целта да се увеличи до поне 50%.

Противоречията относно начина на постигането на целта за нетни нулеви емисии показват предизвикателствата, пред които се изправят политиците, за да балансират между интересите на бизнеса и на разрастващите се екологични движения. Борбата срещу климатичните промени се е превърнала във водеща тема за ЕС. 93% от европейските граждани определят глобалното затопляне като сериозен проблем.

Зелената сделка бе създадена, за да се отговори на тези притеснения и за да се превърне в нова стратегия за икономически растеж на блока. Но регулаторните предложения на ЕК трябва да получат одобрението на страните членки на ЕС, а климатичният закон отразява нуждата от намирането на компромис между конкуриращите се национални позиции.

Заради различни енергийни миксове и различна индустриална сила европейските правителства са готови да влязат в противоречия за всяка част от климатичната стратегия и проектозакона, който ще постави основата за чиста енергия.