Кризата на центризма в Германия

ХДС на Меркел отхвърля крайно десните и крайно левите политики, но не е ясно колко издръжлив ще се окаже този модел в бъдеще

07:55 | 2 март 2020
Германският канцлер Ангела Меркел. Снимка: Simon Dawson/Bloomberg
Германският канцлер Ангела Меркел. Снимка: Simon Dawson/Bloomberg

От дълго време става ясно, че една от най-големите центристки формации в Германия Социалдемократическата партия, която е с ляв уклон, отчита спад на своята подкрепа. Но другият още по-голям центристки блок – Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел, се надяваше, че ще избегне тази съдба, като отстояваше балансирани политически позиции. Но изведнъж центризмът в Германия изпадна в тежка криза, пише Андреас Клут в анализ за Bloomberg.

На 10-ти февруари председателят на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер шокира страната и обяви, че ще се оттегли от поста си. По този начин се създава вакум в партията и вътрешният хаос се задълбочава. Наследникът на Каренбауер ще бъде избран на партийно събрание на 25-ти април. До тогава бъдещата политическа посока на ХДС не е известна. Това важи цялостно и за политиката на Германия и Европа, тъй като новият председател вероятно ще се стреми да стане канцлер.

Германските избиратели вече наказват ХДС за вътрешната криза. На 23-ти февруари само 11% от гражданите в Хамбург гласуваха за партията, което е най-ниският резултат в този град от края на Втората световна война. Подобен резултат партията бележи и в други големи градове, но в национален мащаб остава най-голямата.

Освен това християндемократите в източногерманската провинция Тюрингия се обявиха против националното ръководство на партията, тъй като те обмислят как да си сътрудничат с Лявата партия, която е един от идеологическите противници на ХДС. А преди това християндемократите в Тюрингия взеха катастрофалното решение, отново в противоречие с националното ръководство, да си сътрудничат с крайно дясната Алтернатива за Германия.

ХДС и баварският партньор Християнсоциалния съюз са основани веднага след края на Втората световна война като „християнски съюзи“, като са се противопоставяли на бившите партии от времето на Ваймарската република, които са привличали избиратели от протестантските и католическите общности. От самото начало формацията е успявала да получи подкрепа от различни групи - консерватори, социалисти, либерали и привърженици на свободната търговия.

Една от основните функции на формацията е била да възпира екстремизма. Франц Йозеф Щраус, високопоставена фигура в Християнсоциалния съюз от създаването му, често е казвал, че никога не трябва да има легитимна партия, която да е по-дясна от съюза. Разбира се, в момента това е Алтернатива за Германия, която влезе в парламента през 2017 г.

Политиката на ХДС винаги е била да се противопоставя на Алтернатива за Германия. Формацията на Меркел през годините упреква политиките както на крайната десница, така и на крайната левица, тъй като следва т.нар. „политическа теория на подковата“.

Въпросът е дали симетричното отрицание на крайното ляво и крайното дясно има политически смисъл. След убийствата по расистки подбуди от крайно десен екстремист, голяма част от реториката на Алтернатива за Германия започна да звучи за повечето хора като демагогия. За сравнение, „Левицата“ може да води неприемлива политика за ХДС, но кандидатът им в Тюрингия Бодо Рамелов изглежда прагматичен и безобиден.

Въпреки всичко кандидатите, които искат да ръководят ХДС, се страхуват да се доближат до крайното ляво или крайното дясно. „Ако започнем да подкрепяме Рамелов за премиер, тогава вече няма да може да сме представители на политически център“, коментира Норберт Рьотген, един от кандидатите за поста на Анегрет Крамп-Каренбауер.

Тези нагласи са разбираеми. В момента германската и европейската политика продължава да се фрагментират. Ето защо рано или късно това ще доведе до нови, странни и неудобни форми на сътрудничество в парламента. В противен случай тъпченето на ХДС в центъра може да има негативен ефект за формацията.