Най-активната археологическа година от 2 десетилетия

“Българска археология 2019” ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 26 април 2019 г.

15:08 | 14 февруари 2020
Автор: Иван Николов
Златна фалера от римската крепост Алмус в Лом. Снимка: НАИМ
Златна фалера от римската крепост Алмус в Лом. Снимка: НАИМ

В деня на археолога НАИМ открива изложба с най-интересните находки, открити в нашите земи през изминалата 2019г.

Това е тринадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2019” може да види в Археологическия музей до края на април.

Сребърна торква, Владиня. Снимка: НАИМ.

„2019 беше една от най-натоварените с археологически проучвания години през последните две десетилетия. Работихме по спасителни разкопки, по непроучвани обекти и в слабо изследвани райони на България и значително повишихме познанието за културно-историческото ни наследство“ – каза директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов.

В експозицията са открити 300 предмета, открити при работата на българските археолози на 26 обекта в България.

Глава от Орлово. Снимка: НАИМ.

Публиката ще види и постери за проучвания от ранната Праистория до Средновековието за продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, неолитното селище Слатина, София, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, гръцката колония Аполония, Созопол, средновековните градове Велико Търново, Калиакра и Перперикон.

Статуетка от Балей. Снимка: НАИМ.

Изложбата показва и артефактите, намерени при спасителните археологически разкопки по газопровода „Балкански поток“, интерконекторната връзка Стара Загора – Комотини и автомагистрала „Хемус“, от слабо проучени или неизследвани обекти в Северозападна България, съобщава Националният археологически музей.

Статуетка Овен от Созопол. Снимка: НАИМ.

Сред най-впечатляващите находки са антропоморфни фигурки и съдове от Стамболийски и Орлово, костена игла с глава на животно от Слатина, украсена статуетка от Балей,  керамична фиала и сребърни торква, нагръдник и халка от Владиня, бронзова статуетка на овен от Аполония, златна фалера от Алмус, бронзов колан от Големанци, кръст-реликварий от Перперикон, колективна находка на сребърни монети от Търново и златен пръстен-печат от Калиакра.

Златен пръстен-печат от Калиакра. Снимка: НАИМ.

13-тата изложба „Българска археология“ стана възможна благодарение на партньорската подкрепа на 17 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове. Това са: Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Смолян, София, Хасково, Шумен и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Каварна, Лом и Севлиево.

“Българска археология 2019” ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 26 април 2019 г. в Залата за временни експозиции на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.

Кръст-реликварий от Перперикон. Снимка: НАИМ.

Всички снимки са на Археологическия музей в София.