Близо ли е краят на войната в Източна Украйна?

Никой не очакваше чудеса от първата среща на президента на Украйна Владимир Зеленски с руския му колега Владимир Путин. Но обстойният анализ след срещата на Нормандската четворка в Париж показва, че двамата лидери се отклоняват от пътя без изход от войната, пише Леонид Бершидски в свой анализ.

Срещата в Париж, на която присъстваха също френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел, е първата в подобен формат от октомври 2016 г. Тогава Украйна беше представяна от президента Петро Порошенко. Продължителният период без преговори се дължеше предимно на вижданията на Порошенко. През 2015 г., когато се водеха ожесточени сражения между украинската армия и проруските сепаратисти в Донбас, беше подписано т.нар. Минско споразумение. То предвиждаше по-голяма автономия за региона в Източна Украйна и провеждането на избори преди украинската армия да си върне контрола върху източната си граница.

Но Порошенко отхвърли този план. Аргументите му бяха, че това би било предоставяне на пълен контрол на Русия над Източна Украйна. От друга страна, Путин не успя да обуздае проруските сепаратисти, които не изпълняваха военните условия от споразумението. Сред договорките бяха изтеглянето на войски от разделителната зона, неизползването на тежки оръжия и осигуряването на безпрепятствен мониторинг на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE). Това означаваше, че военното напрежение намалява, а по данни на OSCE броят на загиналите цивилни граждани от 2017 г. е 147. През 2014 г. и 2015 г. бяха убити над 3 хил. души, така че мирът е много далеч.

Още по темата

Путин не успя да си върне любовта на Русия през 2019 г.

Русия и Украйна се договориха за изтеглянето на войски и нова размяна на пленници*

Всичко това показва, че военният конфликт е много променлив и Зеленски няма контрол върху събитията. Той спечели изборите в Украйна, след като обеща да бъде сложен край на сраженията. Стотици хиляди са напуснали домовете си заради конфликта, а продължаващата нестабилност се отразява негативно на икономическото развитие на страната.

Сегашната ситуация не носи големи дивиденти и на Путин. Той би искал да държи Украйна извън баланс и далеч от ЕС и НАТО, но санкциите срещу Москва заради военния конфликт удрят руската икономика.

От тази гледна точка в един момент Путин и Зеленски трябваше да започнат да преговарят. Но ограниченията за политическите възможности все още остават. За Зеленски предоставянето на автономия на Луганска и Донецка област и превръщането на Украйна във федерация е червена линия, която не трябва да преминава. Също така провеждането на избори в двата региона преди Украйна да си възвърне контрола върху границата би предизвикало бунтове от страна на националистическите организации.

За отстъпките, които Зеленски не трябва да прави, предупредиха Порошенко и съюзниците му. Преди срещата на Зеленски в Париж беше организиран мащабен протест под надслов „Не на капитулацията“.

След срещата на Нормандската четворка стана ясно, че Русия и Украйна са се споразумели за размяна на всички пленници, изтеглянето на войски от три зони и пълно прекратяване на огъня. Подобни обещания е имало и преди, а те са били нарушавани, но сега двете страни трябва да видят множеството причини за достигането до примирие и спазването на споразуменията.