Австралия и Чили ще търсят по-голяма добавена стойност в лития

Коментар на Дейвид Стрингър, Bloomberg

13:25 | 4 юни 2019
Автор: Надя Манова
Мина за литий, управлявана от Sociedad Química y Minera de Chile (SQM), в пустинята Атакама, Чили, 29 май 2019. Снимка: Cristobal Olivares/Bloomberg
Мина за литий, управлявана от Sociedad Química y Minera de Chile (SQM), в пустинята Атакама, Чили, 29 май 2019. Снимка: Cristobal Olivares/Bloomberg

Надпреварата сред световните технологични гиганти да си осигурят доставки на литий - ключова съставка за батериите за електрически превозни средства и смартфони - създава уникална възможност за световните големи сили в миннодобивния сектор Австралия и Чили да оползотворят повече стойност от природните си ресурси. Дейвид Стрингър, Bloomberg, коментира темата.

Чили и Австралия заедно доставят 75% всички суровинни материали литий, които влизат във веригата на доставки за батерии.

Страните искат да влязат в индустриите, които ще произвеждат повече стойност, като и двете имат опит.

Например Австралия продава желязна руда на Китай и Япония от средата на 60-те, където се превръща във висококачествена стомана. Същото е с Чили и медта. Голяма част от износа е на продукти с по-ниска добавена стойност.

"Литият обаче може да промени тези динамики", посочи Стрингър.

По думите му Чили и Австралия искат да инвестират в рафинерии, в заводи, произвеждащи междинни материали, като крайната амбицията е опит да се създадат индустрии, произвеждащи батерии. По този начин да се опитат да спрат пращат суровинните материали на кораби към страни, които ще получат по-голяма добавена стойност от тези природни ресурси.

Предизвикателствата пред тези цели обаче не се свеждат единствено до капитала.

Има доста потенциални конкуренти - от Мали до Германия, които искат да разработват ресурсите си на литий.

Друг проблем е квалифицираната работна сила в тези сектори, каквато вероятно ще им се наложи да внасят предвид сложността на електромобилната индустрия.

Според журналиста, "за да имат заводи за батерии тези две страни се нуждаят от голяма автомобилна индустрия", а нито една от тях не разполага с такава. Автомобилните производители обикновено желаят доставчиците да са наблизо, отколкото в друга страна.

Правителствата и в двете страни се опитват да подкрепят този сектор, като предлагат субсидии, стимули и със сигурност това е амбиция, към която се стремят, обобщи Стрингър.