Китай се е превърнала в основен кредитор за развиващите се азиатски страни

Соня Гибс, управляващ директор глобални политически инициативи в Института по международни финанси (IIF)

Тайландски бат. Снимка:  Brent Lewin/Bloomberg Тайландски бат. Снимка: Brent Lewin/Bloomberg

Соня Гибс, управляващ директор глобални политически инициативи в Института по международни финанси (IIF), коментира дълга на развиващите се пазари, управлението му, китайските заеми към икономиките на развиващите се пазари, последиците върху бъдещия ръст и кои икономики са най-уязвими. Тя разговаря с Хаслинда Амин, Bloomberg, от кулоарите на срещата на Азиатската банка за развитие във Фиджи.

Трябва да мислим за дълга като за нож с две остриета.

Гибс коментира, че докато от една страна да позволява развитие, по-добър стандарт на живот, капиталови инвестиции, изграждане на инфраструктура и тн. при голямо натрупване дългът може да ограничи ръста. "Трикът е да се отрие точния баланс. Същевременно да вземаш дълг, но така че да можеш да го управляваш добре дори в ситуации, при които финансовите пазари показват волатилност", посочи тя. 

По думите ѝ нужно да има добра структура, добро управление на дълга, а ключов аспект е прозрачността в даването на заеми. 

Директорът посочи, че китайската инициатива "Един пояс, един път" е провеждана по по-различен начин, отколкото традиционното финансиране за развитие.

Например, невинаги е ясно има ли предоставено допълнително обезпечение или правителствени гаранции, в случай че една държава не може да върне дълга си.

Гибс коментира, че само преди 10 години основните кредитори са международни банки за развитие или големи кредитори като САЩ и Великобритания, които даваха заеми с много преференциални лихви на тези държави с най-ниски доходи. Сега обаче има много повече търговски кредитори, а голяма част от дълга е в облигации.

Преди около десетилетие Китай почти не отпускаше заеми, докато в момента извършва почти 15-20% от цялото кредитиране към страни с ниски доходи

 

Последни новини
Още от Новини