Защо Русия изпраща войски във Венецуела?

Руската военна интервенция би провокирала сериозен отговор от САЩ, но властите в Москва са готови да поемат този риск

14:45 | 28 март 2019
Обновен: 14:47 | 28 март 2019
Снимка: David Rochkind/Bloomberg News
Снимка: David Rochkind/Bloomberg News

Русия изпрати два военни самолета с войски и оборудване във Венецуела. Този ход би провокирал сериозен отговор от САЩ, като е възможно хаосът в южноамериканската страна да се задълбочи, пише Vox.

Над 100 руски военни пристигнаха в близост до венецуелската столица Каракас с неидентифицирано оборудване в събота. Все още не е напълно ясно с каква цел са изпратени там, но основното предположение е, че целта е да защитават режима на президента Николас Мадуро.

В миналото Русия изпращаше няколко съветници във Венецуела, но 100 войници е повече от нормалното, отбелязва CNBC.

Някои експерти и представители на правителството в САЩ предполагат, че военните са там, за да защитават руските дипломати в страната.

Но властите във Вашингтон остават бдителни, защото има голяма вероятност да се повтори сценарият от Сирия през 2015 г., когато Москва започна военни операции в защита на режима на Башар Асад.

От януари администрацията на американския президент Доналд Тръмп съвместно с десетки правителства на страни от Латинска Америка и Европа настояват за оттеглянето на Мадуро заради тежката икономическа и хуманитарна криза в страната.

САЩ и други държави припознават лидера на опозицията Хуан Гуайдо като легитимен президент на Венецуела. Впоследствие Русия реагира остро на тези действия. „Намесата във вътрешните работи на Венецуела нарушава международното право“, заяви руският президент Владимир Путин, който организира анексирането на полуостров Крим от Украйна през 2014 г.

Междувременно САЩ не изглеждат много доволни от решението на Кремъл да изпрати войски във Венецуела. „Няма да стоим безучастно, докато Русия засилва напрежението във Венецуела“, каза държавният секретар на САЩ Майк Помпео на руския външен министър Сергей Лавров на 25-и март.

„Русия трябва да напусне веднага Венецуела“, заяви категорично в сряда Доналд Тръмп. Но на хоризонта остава големият въпрос: Защо Русия би рискувала да разгневи САЩ с подобни действия във Венецуела? Изглежда, че има две ключови причини...

Близките отношения между Венецуела и Русия

Позицията на администрацията на Тръмп е, че се опитва да отстрани Мадуро заради лошото му управление на страната. Някои критици твърдят, че основната причина е американският президент да си изгради имидж на борец срещу социализма преди президентските избори в САЩ през 2020 г.

На пръв поглед действията на Русия изглеждат странно, тъй като през последните години Москва отделя много време и ресурси да влияе на процесите в Европа и Близкия изток, а сега се захваща и с латиноамериканската страна. Оказва се, че Венецуела е важен фактор за Русия от десетилетия.

Под управлението на Путин целта на Русия е да се превърне в глобален играч. По този начин Южна Америка може да се превърне в нов фронт, където Русия се изправя срещу САЩ. Москва е в близки отношения с Венецуела от 1990 г., когато социалистите идват на власт. Поради това усилията на САЩ да отстранят Мадуро са проблем за Русия. Ако Гуайдо заеме официално поста на Мадуро, е твърде вероятно Каракас да поддържа много по-добри отношения с Вашингтон.

Втората причина е изцяло икономическа. Венецуела е купила руско военно оборудване за милиарди долара, а Москва не иска да загуби такъв лоялен клиент.

В центъра на вниманието е и петролът.

Руската държавна петролна компания Rosneft е вложила над 9 млрд. долара във венецуелски петролни проекти от 2010 г. Rosneft притежава две офшорни газови полета в латиноамериканската страна и разполага с дял от близо 20 млн. тона суров петрол там.

Международните амбиции на Москва и икономическите интереси във Венецуела са сред основните причини за изпращането на войските.

„Русия е инвестирала толкова много в режима на Мадуро. Поради това единствената опция пред Кремъл е да удвои залога“, коментира експертът в тинк танка Carnegie Moscow Center Александър Габуев пред Financial Times в началото на февруари.