Кризата във Венецуела или крахът на една идеология

По време на управлението си Уго Чавес твърдеше, че изгражда "социализма на 21-ви век", а днес в страната има недостиг на храна и лекарства

14:34 | 5 февруари 2019
Обновен: 14:34 | 5 февруари 2019
Венецуелец на проправителствена демонстрация държи плакати на Уго Чавес и Николас Мадуро. Снимка: Marco Bello/Bloomberg
Венецуелец на проправителствена демонстрация държи плакати на Уго Чавес и Николас Мадуро. Снимка: Marco Bello/Bloomberg

През последните дни политическата ситуация във Венецуела навлезе в екстремна фаза. Кризата се превърна в ключово събитие не само в региона, но и в световен мащаб, пише World Economic Forum.

Събитията в южноамериканската страна биха могли да се свържат с наследството от идеологията на предходния действащ президент на Венецуела Уго Чавес – т.нар. „чавизъм“. Времето, в което погледите на международната общност са насочени към Венецуела, крие своята символика. Политическата криза в страната достига връхната си точка през февруари, като през този месец са се случвали ключови събития във венецуелската история.

На 27-ми февруари 1989 г. в столицата Каракас избухват протести, в които участват хиляди граждани. Според Чавес демонстрациите имат голямо значение за случилата се по-късно „Боливарска революция“. На 4-ти февруари 1992 г. Чавес организира военен преврат срещу тогавашния президент. На 2-ри февруари той встъпва в длъжност като президент на страната, а на 15-ти февруари 2009 г. са одобрени конституционни поправки.

Тогава Чавес описва събитията така: „Февруари, февруари отново! От много години смятам, че този месец съпътства живота ми“.

До известна степен февруари носи същия заряд за привържениците на Уго Чавес, какъвто е имал октомври за съветските болшевики. Фактът, че кризата във Венецуела ескалира през февруари кара правителството да не прави никакви отстъпки пред опозицията.

Тоталният крах на социализма?

Ситуацията във Венецуела може да се определи като символ на почти пълния крах на лявата идеология в Латинска Америка, като сред най-ярките примери за тенденцията са Бразилия, Аржентина и Чили. От друга страна, кандидатът на левицата в Мексико за президент Андрес Мануел Лопес Обрадор спечели изборите.

Но чавизмът не е типичната лява идеология за Южна Америка. Това е политиката на венецуелското правителство от началото на 21-ви век, която може би е била най-радикална в сравнение с останалите леви правителства в региона. По това време Чавез има близки отношения с бунтовническите групи в Колумбия. Чавизмът се асоциира с изграждането на социална организация в обществото чрез военна сила.

Примери са „социалистическите батальони“, които са защитавали партията, или „мисиите за освобождение“ в градовете и селата. Подобни форми на социална мобилизация по съветски модел не е имало в другите страни от Южна Америка. Пред международните медии Чавес често е твърдял, че води битка срещу „американския империализъм“.

Световни амбиции

Чавес е бил амбициран да преструктурира не само икономиката на страната си, но и световната икономика. Поради това са изпълнявани доставки на петрол до бедни страни, като идеята на Чавес е била за създаването на обща банка на „анти-империалистичните страни“.

В този аспект Чавес може да бъде сравняван единствено с Муамар Кадафи. Политиката на нито един от левите лидери в Южна Америка не е имала глобално измерение, както е при Чавес.

От всички президенти в региона единствено Раул Кастро (президент на Куба) и Уго Чавес са пропагандирали за изграждането на „социализма на 21-ви век“.

Резултатите върху икономиката

Икономическата ситуация след венецуелския социализъм изглежда ужасяваща. Последователите на Чавес са на власт във Венецуела, която е най-богатата страна по залежи на петрол, а е обхваната от икономически хаос. БВП на страната е спаднал с над 50% от 2013 г. Инфлацията през 2018 г. достигна 1.7 млн. процента. С минималната заплата не може да се купят 2 яйца на ден. В страната има недостиг на храна и лекарства, като ситуацията вероятно е най-тежката за обществото на Венецуела в исторически план.