Хърватия е дезориентирана пет години след присъединяването си към ЕС

Пет години са малко време, за да се прецени, но все пак е достатъчно, за да се види, в каква посока върви страната. Хърватия бе от страните, които се присъединиха доста умерено към Европейския съюз. Проблемът сега е, че страната е доста дезориентирана и е изгубила усещането си за посока и цел. Това коментира Аделина Марини, EUinside, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев.

„През последната година се прави опит да бъде дадена посока на корабът, който се носи по течението, а именно членство в еврозоната и Шенген. Но това не успя да се превърне в силно мотивираща сила, която да концентрира усилията на правителството, на опозицията, на гражданското общество. В момента Хърватия започва да проявява много сериозен отлив на работна ръка, изтичане на мозъци. Отливът е толкова сериозен, че вече започват да се усещат първите кризисни проблеми с пенсионната и здравната система“.

Марини коментира, че в икономически план Хърватия много се е облагодетелствала от ЕС, заради търговията с него. Износът почти изцяло се е пренасочил към страните от ЕС. По сумите и преди това той е бил по-скоро в регионален план, в страните от бивша Югославия. Тя сподели още, че чисто политически страната е в идеологически ступор и в момента е разкъсвана от конфликт между правителството и президента.

„Това разкъсване и противопоставяне между двата центъра на властта, най-вече на външната политика, има сериозни последици. В резултат страната е доста апатична спрямо ставащото изобщо около нея и единствените признаци на живот се усещат сега, около световното първенство, което е наистина рядко срещано събитие и обединява народа изцяло“.

По отношение на присъединяването към еврозоната тя коментира, че би могло да се направи паралел между България и Хърватия, като все пак има някой прилики и разлики за двете държави. Тя отдава това на политическата воля.

„Имам усещането, че в София правителството твърди само на думи, че България иска да влезе в еврозоната, но няма вътрешна убеденост и не се работи активно да го осъществи. В Хърватия разликата е, че има много силна воля, желание, работи се, бяха създадени екипи между правителството и Хърватската национална банка, но кусурът и на двете държави е липсата на независими институции и политическа стабилност. Според мен това е много голям проблем и за двете държави“.

Повече по темата вижте във видео материала.