България трябва да иска запазване на средствата от кохезионните фондове

Започва битката "за кокала" и тук е моментът държавните ни мъже да се преборят. Сега България има по-силен глас, като председател на Съвета на ЕС, няма причина да бъдем „наказвани“, каза пред БНР бившият финансов министър Муравей Радев преди предстоящото представяне на финансовата рамка на бюджета на Европейския съюз за периода 2021-2027 година от еврокомисаря Гюнтер Йотингер. 

„За България ние имаме всички основания да настояваме, ако не да се увеличат, то поне да се запазят в същия размер. България пази една общоевропейска граница. България очаква да влезе в ERM 2, а това означава по-голяма нужда от средства, за да може по-бързо да извърви пътя на сближаване с европейската икономика. Сега започва битка между всички държави „за кокала“.

Запитан намаляването на кохезионните фондове ли е най-голямата заплаха за нас, Муравей Радев отбеляза, че кохезионната рамка е много важна за България, но тя няма да стане ясна днес – днес се представя само финансовата рамка за периода 2021-2027 година и предвидените средства по отделните глави. Едва в края на май ще бъде ясен размерът на средствата за кохезионните фондове и на тези за селскостопанската политика.

"Намаляването вероятно ще се случи, но не очаквам да бъде драстично, особено в Кохезионния фонд. В момента 15 държави от ЕС ползват средства от кохезионните фондове, включително България", допълни Радев.

„Това намаляване би могло да бъде няколко процента, не повече, предполагам. По-силно ще бъде засегната селскостопанската политика, където се очертава едно намаляване между 6 и 8%. Всичко това е резултат от „дупката“, която отваря Брекзит – напускането на Великобритания и загубата на 10 млрд. приходи в европейския бюджет, от една страна. От друга страна, се говори за увеличаване на общия размер на средствата по бюджета на Европа с още 10 млрд., които са за нови функции, които се появяват и ЕС трябва да извършва. Тоест, очертава се една дупка от около 20 млрд., която ще трябва да бъде запълнена – частично чрез намаляване на разходите, и от друга страна – чрез увеличаване на вноските на държавите в общия европейски бюджет. В момента вноската е 1% от брутния национален продукт, а се очаква да бъде предложено да бъде поне 1,2%“.

Против по-голямата вноска ще бъдат онези държави, които изнасят повече, отколкото внасят. Богатите страни нямат този интерес, бедните го имат – и ние сме такава страна, подчерта Радев.

„То е като помпата – даваш малко пари, но взимаш няколко пъти повече. По-добре да дадеш, за да вземеш повече“.

Очаква се да се вдигнат критериите за отпускането на средствата от кохезионните фондове – освен брутния вътрешен продукт да има и други – например прием на мигранти и опазване на околната среда, поясни Муравей Радев, според когото това до известна степен ще промени начина на разпределение на средствата.

България върви все по-добре през последните години, гласи оценката на бившия финансов министър.

"Какви времена доживяхме - в България да се приема финансовата рамка на ЕС за шест години напред. Това ако не е успех, здраве му кажи", коментира Радев по повод днешното събитие.