ЕК: България намалява икономическите си дисбаланси

Единадесет страни от ЕС все още изпитват макроикономически дисбаланси

16:13 | 7 март 2018
Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News
Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News

България бележи напредък по отношение на преодоляването на икономическите дисбаланси.

Това обяви Европейската комисия в анализа си на икономическата и социална ситуация в държавите членки от ЕС в рамките на Зимния пакет на европейския семестър, пише Investor.bg.

Макар че страната остава обект на мониторинг, тази година тя преминава в групата на страните с икономически дисбаланси, след като миналата година бе сред тези с прекомерни дисбаланси.

„Единадесет страни от ЕС все още изпитват макроикономически дисбаланси, което ги прави уязвими в случай на шокове. Днес Европейската комисия отбелязва, че тези дисбаланси се коригират благодарение на продължаващите реформи и икономическото възстановяване, което прави Европа по-силна“, заяви еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси.

„Броят на страните в рамките на процедурата намалява от кризата насам и днес възнаграждаваме напредъка на България, Франция, Португалия и Словения с позитивна промяна на категорията", допълва той.

Комисията обаче отбелязва, че в България и Португалия са нужни допълнителни усилия за постигането на устойчива корекция на дисбалансите. Словения вече е позиционирана сред страните без дисбаланси.

Комисията започна задълбочени прегледи на 13 държави членки, включително България, през ноември 2016 г., с цел да анализира дали са засегнати от макроикономически дисбаланси и колко сериозни са те. Специалният мониторинг е насочен към ответните мерки на страните чрез по-активен диалог с националните органи, експертни мисии и доклади за напредъка. Финландия бе извадена от мониторинга миналата година.

Макар че финансовият сектор в България укрепва като цяло, уязвимостите остават, пише ЕК в доклада си. Комисията отбелязва значителните усилия за подобряване на банковия и небанковия надзор у нас, както и законодателните поправки, въведени за управление на риска за банковия сектор. При пенсионните фондове обаче концентрацията на активи на сравнително неликвидния местен пазар и сложната структура от собствености и свързани компании се нуждаят от допълнителен мониторинг.

Въпреки продължаващото намаляване на дълга високите нива на частните задължения остават тревожни. Според ЕК големият дълг на нефинансовите корпорации може да навреди на средносрочните перспективи пред растежа. В същото време проблемите с оценката на неликивдните активи и липсата на дълбок вторичен пазар за необслужваните заеми ограничават способността на България да намалява тази висока корпоративна задлъжнялост, смятат от ЕК.

Продължава реформата и на рамката, свързана с несъстоятелността, коментира ЕК. Въпреки новото законодателство около корпоративното преструктуриране обаче все още липсват елементи от истински функционираща рамка. ЕК подчертава, че в България липсват правила за предоставянето на втори шанс на потребители и предприемачи в разумни срокове след фалит, както и ефективен анализ на съществуващи и нови процедури.

Въпреки стабилното възстановяване на пазара на труда според ЕК структурните предизвикателства пред него остават. Недекларираният труд продължава да изкривява пазара, а активните трудови политики имат слабо покритие. Младежите, нискоквалифицираните лица, ромите и населението от селските райони са изправени пред особени трудности при навлизането в пазара на труда. Мерките, които трябва да предложат заетост на търсещите работа и възможности за запълване на липсващите усилия, не са достатъчно развити, отбелязва още Комисията.