Какво би означавало завръщането на Берлускони за италианската икономика

Силвио Берлускони, противоречивият медиен магнат и бивш италиански министър-председател, отново е в центъра на вниманието при провеждащите се днес парламентарни избори в Италия.

Анализаторите наблюдават „възкръсването“ на самоопределилия се като „Исус Христос на политиката“ с трепет. Те се опасяват, че политиките, предложени от неговия десноцентристки блок, биха раздули бюджетния дефицит на страната и навредили на нейната слаба икономика, пише CNN Money.

Берлускони не може да заема публична длъжност заради присъда за измама. Но той може да определи следващият премиер, ако дeсноцентристкият му алианс получи най-голяма подкрепа във вота. Преди дни председателят на Европейския парламент Антонио Таяни прие поканата на Берлускони да бъде кандидатът за премиер на „Форца Италия“.

Повече харчове

„Берлускони предложи куп политики, които биха причинили разширяване на бюджетния дефицит и вероятно значително свиване на работната сила“, прогнозира Джак Алън, икономист в Capital Economics.

Производителността, доходите и стандартът на живот – всички те стагнираха при предишното управление на Берлускони.

„В началото на века Италия записа най-слабия икономически растеж в света. Тогава бяха лоши времена за абсолютно всички“, заяви икономистът Андреа Капусела.

Берлускони убеди част от избирателите, че икономическата нищета в страната не е била по негова вина. Той обвини ненадеждните коалиционни партньори, както и италианския елит, а през 2013 обяви, че правителството му е паднало заради международен заговор.

„Значителна част от италианския електорат вярва, че той не е успял да изпълни всичко обещано, защото не му е било позволено да го направи“, коментира Фабио Бординон, политолог в University of Urbino.

Берлускони се оттегли предсрочно през 2011 по време на дълговата криза в Европа заради нарасналите опасения, че инвеститорите ще се откажат да купуват италиански дълг, изправяйки пред неплатежоспособност икономиката на страната.

Следващите правителства въведоха реформи, целящи да избегнат нова дългова криза. Безработицата спадна, а държавният дълг стабилизира нивата си. Но възстановяването е бавно и много италианци изобщо не почувстваха ползите му.

„Последствията от кризата все още са силни, особено по отношение на безработицата, и изглежда, че партиите от отиващото си правителство няма да вложат средства в подобряване на ситуацията“, каза още Бординон.

Берлускони и съюзниците му представляват алтернатива. Той обеща да намали данъците, да увеличи пенсиите, както и разходите за инфраструктура и да повиши социалните плащания.

“Ако влязат в действие, някои от тези мерки може да удвоят растежа на Италия през следващата година, но за сметка на драматично влошаване на фискалния дефицит”, заяви Никола Нобайл, икономист в Oxford Economics.

Още дълг би смутил инвеститорите, но това притеснение не се споделя от привържениците на Берлускони. Вместо това те го виждат като стабилна политическа фигура в страна, която е имала 64 правителства за 70 години.