Поне 581 лв. месечно са необходими за нормален живот в България

За София сумата е с близо 200 лв. по-висока, сочи проучване на КНСБ

16:42 | 19 февруари 2018
Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News
Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News

2 325 лв. са необходимите средства за издръжка на 4-членно домакинство, включващо двама родители и две деца.

Това сочат последните данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, които бяха представени на пресконференция днес.

С тези средства е възможно да се осигури покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.

Осреднените стойности на издръжката на живота за 1 лице от 4-членно домакинство е в размер от 581,31 лв. Ако работната заплата е единственият източник на доходи, то нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1 163 лева за всеки от двамата родители (бруто 1489 лева).

За декември нетният размер на  средната работна заплата е 876 лева, което означава, че изостава с около 25 на сто от необходимите средни стойности за издръжка, посочват от КНСБ. 

За София обаче трябват повече пари. Необходимите средства за живот на четиричленно семейство в столицата са 3 023,64 лв. (755,91 лв. на домакинство) или и надхвърлят средните за страната стойности с 30%. За всеки от двамата родители на семейство, живеещо в София, средната работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1512 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот в столицата.

Официалните данни за трудовите възнаграждения в София за четвъртото тримесечие на 2017 година отчитат нетна средна работна заплата от 1 151 лева (бруто 1476 лева), която е с близо 24 на сто по-ниска от необходимата заплата за издръжка на живота.

Издръжката на живот отчита слаб тримесечен ръст от 1 на сто, а на годишна база до 3,3 на сто. Основен принос за повишението на издръжката имат хранителните стоки с ръст от 3,9 на сто на годишна база, при нехранителните ръстът е 1,1 на сто. За последните десет години нарастването на издръжката на живот е с 22,7 на сто.

Според данните на ИССИ за последните години разликата в доходите на най-бедните и най-богатите се е увеличила драстично - от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 пъти през 2016 - най-високата разлика за страна от ЕС.

Данните за подоходното разпределение показват, че 27, 1 процента от домакинствата са с общ доход на човек до 314 лева (линията на бедност), или близо 1 млн. 955 хиляди души. 45,1 на сто домакинствата са с общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот (или около 3 млн. 253 хиляди души), а 27,8 процента от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот, което е около 2 млн. души.

Има неравенство и в спестяванията на българите. От КНСБ цитираха изследване на социологическа агенция "Тренд", според което около 70 процента от българите не разполагат с банкови депозити и не спестяват. Общият брой на депозитите до 1000 лева са 64 на сто от всички депозити на домакинствата (според данни на БНБ от декември 2017 г.). Данните на БНБ показват тенденция за намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и обратен тренд при високите, каза Пламен Димитров. Броят на депозитите до 1000 лева намалява със 7,2 на сто, а най-голям ръст бележат тези между 200 и 500 хиляди лева.

От Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ отчитат бързо доближаване на цените до средните ценови равнища в ЕС. Така хранителните стоки у нас достигат 71% от средното равнище в ЕС, тези за електроенергия 64,6%, до 66.5% са разходите за транспорт. Но за разлика от цените доходите на хората не достигат средноевропейските. Така у нас средните доходи са с пет пъти по-ниски от тези във Франция и Холандия и шест пъти по-ниско от Германия.