България е имунизирана от затягането на политиката на ЕЦБ

Интервю с Дан Букша, главен икономист за Централна и Източна Европа към UniCredit

Дан Букша, главен икономист за Централна и Източна Европа към UniCredit. Снимка: УниКредит Булбанк Дан Букша, главен икономист за Централна и Източна Европа към UniCredit. Снимка: УниКредит Булбанк

Дан Букша е ръководител на екипа на UniCredit за изследвания за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като главен икономист за региона, като поема поста от българина Любомир Митов. Базиран е в Лондон, но постоянно е „в крак“ с тенденциите в региона, част от който е и България. В кариерата си Букша е бил сътрудник в UniCredit Банк в Румъния, а преди това е работил в публичната сфера в северната ни съседка като служител в отдела за макроикономическо моделиране и прогнозиране в Националната банка на Румъния. Доктор по макроикономика и магистър по финанси на Университета за икономически изследвания в Букурещ. С Дан Букша разговаря Делян Петришки, Bloomberg TV Bulgaria.

Да очакваме ли бурно изригване по доходностите, подобно на процеса, който наблюдавахме през 2013, когато ФЕД на Бен Бернанке обяви предстоящия край на количествените улеснения, когато видяхме онзи масиран отлив на капитали от развиващите се икономики?

Има една основна разлика между ФЕД на САЩ и ЕЦБ. Тя е в обхвата. Щатските инвеститори на развиващите се пазари са склонни да повлияят на всички развиващи се пазари. Докато европейските инвеститори, както посочихме в наше проучване от края на миналата година, са склонни да инвестират основно на ключови за тях пазари, като да речем региона на Централна и Източна Европа. Очакваното изтъняване и спиране на количествените улеснения на ЕЦБ се случва и едновременно с намаляващия обем дългови емисии от страна на държави, в които икономиките се възстановяват. Ето ви за пример България.

На всеки три месеца имаме запитване от инвеститори – сигурни ли сте, че българското правителство не иска да емитира нови еврооблигации? Но поради по-строгата фискална политика, Кристофор (Кр. Павлов, главният икономист за България на УниКредит Булбанк – бел. р.) допуска, че няма да има емисия през тази година. Има термин за това – ситуацията се обяснява с премия по оскъдицата. Тази премия по оскъдицата, което ще рече, че не можете да намерите достатъчно облигации за купуване, та предвид тази премия дори ЕЦБ да спре програмата за количествени улеснения, то това няма да бъде съпроводено със мощен натиск върху доходностите.

Но е очевидно също така, че различия има винаги. Някои държави са по-активни от други при емитирането на дълг. Наблюдаваме държави, които са изложени в по-голяма степен на риск както от страна на предприемани действия от страна на ФЕД, така и от страна на ЕЦБ.

Турция е най-заплашената страна. Сърбия също е изложена на опасност, защото щатските инвеститори имат сериозна тежест там. Да, сръбските власти намаляват дела на деноминирания в щатски долари дълг, както посочихте, но американските инвеститори остават силно представени. Това важи и за целия регион и е факт от последните години. Третата заплашена държава е Румъния.

За България, където емисионната активност е много ниска, не виждаме никакъв риск. Ще посоча отново, че ако българското правителство реши да емитира отново еврооблигации, то местните банки и външни инвеститори ще се бият за тези книжа.

България има най-балансираният модел на икономически растеж в CEE...

По икономически растеж очакваме България да бъде номер в региона на Централна и Източна Европа през 2018 и 201. И не бих се тревожил от този факт. Моделът на растеж в България е най-балансираният в региона. Икономиката дори се развива по-добре от прогнозираното. Най-големият проблем пред потенциала за растеж на България е демографският. Населението на страната е значително по-възрастно в сравнителен план. Демографията не е цветуща в нито една страна от региона, но в България тя не предразполага за по-бърз растеж. Но възстановяването в страната тече по-гладко спрямо други държави. Ако се върнем с две години назад, то в България не сме имали извънредни ситуации около фискалната политика или пък вътрешното търсене да разшири дефицита по текущата сметка до степен, че да застраши макроикономическите баланси. Много е трудно да посочим фактор, който да не допринася за растежа на страната в момента. Да, инвестициите изостават при наблюдаваното възстановяване на региона, но вече очакваме съживяването и на частните инвестиции. И смятаме, че така трябва да бъде, защото трудовият пазар става все по-свит и по-свит. Безработицата намаля съществено. Остава да си отговорим на въпроси като образованието на достатъчно добро ниво ли е? Инфраструктурата достатъчно добра ли е? И предвид казаното дотук, България расте над потенциала, расте стабилно. И перспективите са добри предвид ръста на еврозоната и световната търговия. А България, като малка и отворена икономика, ще спечели от това благоприятно развитие. Но наистина това, което трябва да живне са частните инвестиции и то тези в производствената сфера, защото секторът на недвижимите имоти направи това със задоволителни темпове и то в регионален мащаб. И когато видим ръст в частните инвестиции, то ще се появи още един двигател за растеж при потреблението през годината. Който няма да предизвика дисбаланси.

От гледна точка на фискалната политика, ако има страна, която да изтъкнем и която да не буди трвоги, то това е България. Може би и Чехия. Тези две страни са с най-добро фискално представяне в региона. България следва много балансиран модел на растеж.

Инфлацията в България и в регион на CEE

България не следва инфлационна цел, така че е трудно да се правят сравнения, но все пак ако направим такова при сегашната ситуация, то Кристофор (Кристорфор Павлов, главният икономист за България на УниКредит Булбанк – бел. р.) вижда инфлацията при 2% през 2018 година. За сравнение в Чехия тя е над двата процента и това е целта, в Румъния прогнозираме инфлация от 5% за годината, в Унгария виждаме инфлация от три на сто. Всички тези примери показват ценови ръст, значително по-голям от очаквания развой в България. Докато инфлацията не се възстанови и то с по-бързи темпове, докато банковия сектор разполага с достатъчно ликвидност, ние не смятаме, че лихвените проценти трудно биха се възстановили също с бързи темпове. Така погледнато считаме, че България е под-бре подсигурено спрямо други държави от региона.

Рискове пред банковите системи в региона

Рисковете са много малко. Подобрението при необслужваните кредити ще продължи, кредитирането още вярваме, че ще продължи да се възстановява. Няма да бъде с темповете отпреди кризата, но едва ли някой иска да бъде както тогава. Бих казал следното – имаме органичен растеж, като при някои страни възстановяването върви с по-бързи темпове, но те тръгват и от по-ниска основа. Отново ще кажа, че България е по средата, от което не бива да се безпокоим. Липсва екстремно бърз растеж при кредитирането.

Неустойчив ли е ръстът в цените на недвижимите имоти в България?

На ниво регион, ако има балонизиране при недвижимостите, то това не е повсеместно, а е локализирано. Изключение в случая е пазарът в Чехия. Столиците се открояват с бързото поскъпване на имотите. Но ако погледнем отново на какво се дължи това покачване, то е основно в резултат на трансфер на благосъстояние, а не от ускоряване на ипотечното кредитиране. Бих се тревожил ако то растеше с по 10-15% за година. Засега обаче не отчитаме подобно съществено увеличаване на ипотечното кредитиране, пак казвам с изключение на Чехия.

Що се отнася до България, там пазарът е много малък. Когато присъствам на събития и става дума за недвижими имоти всеки се вълнува освен от нивата на възвръщаемост, също така и от демография, да има демографска подкрепа за пазара. А според графика, изготвена от голяма компания за демографската подкрепа, София е на последно място в региона. И когато пазарът е малък, в комбинация с ниската демографска подкрепа, купувачите заключават, че процентът хора, който ще дойде в София, е по-малък от да речем този към Белград, Букурещ, Прага или Варшава... особено Варшава.

Последни новини
Още от Новини