В началото бе рейтингът – оценката за работата на българските политици

Не се наблюдава съществена динамика в отношението към различните политически лидери в последните 8 месеца, като президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов продължават да са фигурите, събиращи най-високи стойности на положително отношение, съответно 67% и 42%.

Това сочат данни от проучване на агенция „Тренд“ по поръчка на български ежедневник.

Оценката за работата на президента е на високи нива - 64% положителна оценка за работата срещу 22% отрицателна.

„Тя до голяма степен се явява функция от положителното отношение към личността му“, коментират социолозите.

Корнелия Нинова стои на нива от 28% положително отношение, като основната част от подкрепата за нея идва от симпатизантите на БСП, но й е трудно да мобилизира по-сериозна част от периферията.

Сред лидерите на Обединени патриоти Красимир Каракачанов остава най-одобряваната фигура, като това е констатирано от нас още след президентските избори. Убедителният резултат на лидера на ВМРО на вота за държавен глава през октомври 2016 повиши още тогава съществено положителното отношение към него, като в настоящото проучване отчитаме положителна подкрепа от 34%.

Зад него остават Валери Симеонов с положително отношение 20% и Волен Сидеров с 13%.

Стойностите на положително отношение към Веселин Марешки също се задържат на добри нива от 30%. Промяна обаче се отчита сред възрастовите категории. Варненският бизнесмен се ползваше с отчетливо по-високи стойности на симпатии сред най-младите възрастови категории, докато това проучване сочи практически идентични проценти във всички възрасти.

Като цяло Народното събрание по традиция се ползва с изключително нисък рейтинг – едва 23% оценяват положително работата на институцията, а отрицателно настроените са 68%. „Впечатление правят високите стойности на положително отношение към работата на омбудсмана. По всичко личи, че действията на Мая Манолова в последните две години дават резултат в обществените оценки за работата й“, пишат от „Тренд“.

Ниското доверие към съдебната система като цяло е основната причина оценката за работата на съда и прокуратурата да бъде на ниски нива (малко над 20% положителни оценки). Традиционно армията и полицията събират по-висока подкрепа.

Малко над половината от българите (52%) са оптимисти за развитието на България, докато 39% са на обратното мнение. Наблюдава се ярка зависимост между оптимистичните нагласи и възрастта. Оптимизмът при по-младите доминира съществено, като с напредването на възрастта дяловете постепенно спадат, като сред тези над 70 години, мнозинството са песимисти и само една трета от тях са оптимистично настроени.

Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е проведено сред 1005 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“. Теренът на проучването е реализиран между 3 и 12 ноември 2017.