Предприемачите в България нарастват

Предприемаческата активност в България расте, но не задоволително, а най-разпространената причина у нас за излизане от бизнеса е липсата на доходност. Това сочи доклад на Глобалния предприемачески мониторинг  (GEM), цитиран от Investor.bg. 

Делът на българите, които се заемат с предприемачество, се увеличава и въпреки това България е на едно от последните места в света по процент на хората, намиращи се в начална фаза на предприемаческа активност (ПАНФ) - 4,8%. Това показва вторият докладът за състоянието на предприемаческата екосистема в България.

Налице е тенденция нивата на начална фаза на предприемаческа активност да са най-високи в групата на ресурсно обусловените икономики, като намаляват при по-високите нива на икономическо развитие. В действителност средният процент на ПАНФ в ресурсно обусловените икономики е с повече от 8 процентни пункта по-висок от този при иновационно обусловените икономики. Например средната начална фаза на предприемаческа активност през 2016 г. за ресурсно обусловените, инвестиционно обусловените и иновационно обусловените икономики е била съответно 29,2%, 25,1% и 20,9%.

През 2016 г. процентът на началната фаза на предприемаческа активност за България е бил 4,8% (3,5% през 2015 г.), което включва 2,6% от пълнолетното население, участващо във възникващи предприемачески начинания, и 2,2%, които са собственици на нови фирми. По всички критерии тези стойности са сред най-ниските в света. Те са в съзвучие с много ниския процент на собственост върху утвърдени фирми, който възлиза на 6,2% от пълнолетното население и се приближава до процента при иновационно обусловените икономики (6,7%), отдалечавайки се от средните процентни стойности при ресурсно обусловените (8,6%) и инвестиционно обусловените икономики (11,2%).

Едно от тълкуванията е, че въпреки много ниския процент на предприемачество в начална фаза в България относително висок процент от тези предприемачи успяват да оцелеят достатъчно дълго и да станат утвърдени фирми, обобщава докладът.

Според него между икономики на едно и също ниво на развитие има големи различия в рамките на групата при процента на ПАНФ, особено в групите на ресурсно обусловените и инвестиционно обусловените икономики. Тези различия се отдават на културни специфики, регулаторни системи и други аспекти на предприемаческата екосистема. Налице е тенденция нивата на ПАНФ да са по-високи в държави с по-малък БВП на глава от населението. При икономики с по-високи нива на БВП заетостта зависи в по-малка степен от предприемаческата дейност в начална фаза, като например създаването на малки предприятия.

Глобалният доклад на GEM за 2016/17 г. установява, че повечето предприемачи по света са мотивирани от възможност и че е много по-вероятно фирмите им да оцелеят и да създадат заетост, отколкото фирмите, създадени от мотивираните от необходимост предприемачи.

В България мотивираната от необходимост ПАНФ е малко под една трета от цялото предприемачество в страната, което е относително високо ниво в сравнение с референтните групи държави. То показва лек спад в сравнение с данните за 2015 г. Освен това мотивираната от усъвършенстване ПАНФ е била едва 35%, но това е шест процентни пункта повече от процента на мотивираната от усъвършенстване ПАНФ през 2015 г.

Въпреки положителната динамика от 2015 г. насам, а именно – спад на мотивираната от необходимост активност и ръст на мотивираната от усъвършенстване предприемаческа активност, България изпъква на фона на референтните групи, тъй като има значително повече мотивирана от необходимост, отколкото мотивирана от усъвършенстване активност, пише в доклада.

За България делът на потенциалните предприемачи е изключително нисък (5,3% през 2015 г.) в глобален план. Средното ниво на предприемачески намерения за иновационно обусловени икономики като група през 2016 г. е 15%, и то е значително по-ниско от броя за ресурсно обусловените икономики (30%) и инвестиционно обусловените икономики (26%). Напълно е възможно и относително ниските осъзнати възможности, и слабите индивидуални способности (които включват както умения, така и самоувереност) да обясняват резултата в случая с България, но е ясно, че по-основателното обяснение е свързано с дефицитите в бизнес средата, тъй като респондентите виждат малко на брой печеливши възможности за бизнес. Макар бройките да остават ниски в сравнение с референтните групи, налице са индикации да се счита, че са се случили някои подобрения в предприемаческата среда.