Естония пое председателството на Съвета на Европейския съюз

Напускането на Великобритания няма да бъде определящо за нашето председателство, но покрай този процес всички разбраха, че да обвиняваш Брюксел излиза скъпо. Това коментира пред журналисти естонският президент Керсти Калюлайд. 

Естония (както и България от 1 януари догодина) се налага да оглави институцията половин година по-рано от предвиденото заради отказа на Великобритания да председателства Съвета на ЕС покрай решението да напусне Общността. 

Калюлайд определи като голям приоритет за Естония укрепването на Шенген и добави, че нейната страна не се страхува от Русия, защото е в НАТО. 

Тя също посочи, че втечненият газ е намалил зависимостта на доставките, но е ударил транзитните държави. Тя препоръча транзитните страни "да се дерусифицират". Президентът заяви, че би приела разширяването на газопровода "Северен поток", ако бъде признат за политически проект. 

Доналд Туск заяви на официалната церемония по откриването на председателството, че Естония е пример в трудния процес на декомунизация.

ЕС доказа, че е всичко, което сме се надявали да бъде - мир и свобода, и избор, за който не съжаляваме, посочи естонският премиер Юри Ратас. Имаме много да научим от Естония, особено по въпроса за цифровизацията, допълни Жан-Клод Юнкер и се пошегува, че никога не би могъл да стане президент на Естония, защото все още няма смартфон. 

Именно достиженията в електронното управление са днешната визитка на Естония и това е тема, която присъства постоянно в разговорите с политици и предприемачи. Според официалната статистика само въвеждането на електронния подпис в личните карти на естонците пести на държавата с население от 1,3 милиона души по 2% от брутния вътрешен продукт на година - стойност, равна на бюджетите за отбрана на държавите от НАТО през 2024, според общите намерения. Информационните технологии осигуряват седем на сто от БВП на Естония.

Повече по темата вижте в материала на Investor.bg.