Неолиберален казус – завърнали се бойци на ИДИЛ не си намират работа

Патовата ситуация, в която е изпаднал неолибералният светоглед

16:48 | 30 юни 2017
Снимка: Twitter
Снимка: Twitter

Един от базисните проблеми на западните икономики, разполагащи с щедри социални системи, е липсата на достатъчно работна ръка, която да поддържа същите тези системи функциониращи. За решаването на този казус се предприемат различни мерки, вариращи от повишаване на данъчното бреме до отваряне на вратите за големия имигрантски поток от Близкия Изток и Северна Африка.

Проблем обаче е, че много от тези мигранти не успяват да се интегрират напълно в обществото приемник, капсулират се в свои отделни затворени общности, които са идеална почва за радикализация и респективно тероризъм. Един от примерите за това е масовото присъединяване на стотици, хиляди, европейски граждани, в огромното си мнозинство произлизащи от същите тези общности, към радикални структури като „Ислямска държава“.

С постепенното изтласкване на ИДИЛ от териториите, които групировката завоюва в Сирия и Ирак обаче, много от тези хора се завръщат в Европа, където биват допуснати безпроблемно. Не обаче това е основният проблем според медиите в някои страни, известни с доста силния си неолиберален социален дискурс.

Интересен казус, породен от гореописаните процеси, ни представя шведският вестник Expressen, цитиран от Newsweek.

Какъв е той – съдбата на бойци, вече бивши, на „Ислямска държава“, завърнали се в Швеция, които се оплакват от това, че не могат да си намерят работа поради белите петна в биографията си. Петна, дължащи се на месеците и годините, в които са участвали в бойните редици на терористите. Тук следва да споменем, че случаите на хора, борещи се за каузата на „халифата“, върнали се в Швеция, са около 150.

„Искам да забравя всичко“, казва пред шведското издание 27-годишният Уалад Юсеф. „Кандидатствам за много работни позиции, но ме мога да ги получа, защото снимките ми са навсякъде“, добавя той.

Юсеф е публикувал снимки във Facebook, на които позира с автомат Калашников, приканвайки приятелите си, намиращи се около него, да се присъединят. Той обаче твърди, че мисията му в Сирия е била напълно благородна – помагал е на цивилни в околностите на Рака. Градът, апропо, е един от малкото останали бастиони на ИДИЛ, като се смята за столица на групировката на територията на Сирия.

Работодателите се страхуват, че завърналите се бойци могат да извършат атаки или да вербуват колегите си за терористичната кауза, споделя друг завърнал се в Швеция бивш член на ИДИЛ, отново на име Юсеф.

„Вие в медиите ги накарахте да се страхуват. Не знам защо те са уплашени“, изразява учудване събеседникът на шведския вестник, към момента живеещ в Малмьо.

Швеция е една от страните, която осигуряват най-безпроблемно завръщане на бивши бойци на терористичните организации, като официален Стокхолм дори тества програма за тяхната реабилитация и повторно вписване в обществото. Все още не е ясно дали реинтегрирането на завърналите се бойци ще стане официална политика на общонационално ниво, но гласовете за това се увеличават.

Политиката на безпроблемно приемане на „бивши“, по техните думи, бойци на терористични групировки в Близкия Изток далеч не е само прерогатив на известната с толерантността и либералните си възгледи Швеция. Например във Великобритания са се завърнали над 800 джихадисти.

Междувременно, докато медиите, подвластни на неолибералния дискурс като въпросния шведски вестник, занимават общественото внимание с горепосочените проблеми на тези, които с цялото си изградено съзнание на възрастни индивиди са избрали да се присъединят към една човеконенавистна идеология, Западът е изправен пред много по-сериозни проблеми.

Коя е основната дилема пред Запада – дали да остане либерален, като приема хората, (апропо, поради чисто икономически, макар и обличани в хуманни извинения, причини), много от които не успяват да се интегрират, капсулират се, стават подвластни на радикални течения, като така се опитват, а и донякъде успяващи изместят фокуса на обществото от либералните ценности (например словото от свободно се превръща в политкоректно, тоест ограничено), или да престане да приема тези хора, целейки да запази непокътнати същите тези идеи, което пък също според мнозина би било край на либерализма, основно кредо на който е да се дава закрила на всеки индивид в нужда.

Европа, вярна на либералните си ценности, за налагането на които се е борила още времето на Френската революция, приема хора, които са носители на диаметрално противоположни такива, а чрез последвалия неизбежен поради, отчасти, на неумелите интеграционни политики, но не само, процес на маргинализация, капсулация и, в някои случаи, екстремизация на новодошлите човешки маси, същите тези маси се стремят да наложат тези свои консервативни и религиозно обременени ценности на обществата приемници. Така те, превръщайки се в „прът в колелата“ на развитието на либералните ценности, се опитват, и отчасти успяват, да подронят самия ценностен базис на европейската идентичност, базис, заради когото те самите са били приети тук на първо място.

Именно тук няма как да не забележим парадокса на съвременния неолиберализъм, както и на хората, които го изповядват – преобладаващото мнозинство от политическата класа, без значение в коя част на политическия сектор се намират, но и най-важното – на болшинството от медиите, които следвайки „новия“ път на говорене, на отразяване на действителността, на псевдотолерантност, отчасти (водени в някои случаи както и от най-добри намерения, така и от зависима от дадени фактори редакционна политика) спомагат за задълбочаването на нерешените и нерешими поне за момента социални дилеми.

Но Западът обезателно ще излезе от създалата се патова ситуация. Въпросът е как – оставяйки се да бъде претопен от външните елементи, за които европейската ценностна матрица е дълбоко чужда, или на свой ред ще промени самите си тези либерални ценности. Проблемът тук обаче е, че този процес е дълбоко популистки и нерационален. Примери много. Но както знаем от историята – истински дълготрайните решения никога не са компромисни. Те са крайни и, уви, често крайно нерационални. Но също така и неизбежни.