Дълговете на болниците продължават да растат

Здравното министерство предприема спешни мерки за редуцирането им

17:04 | 24 февруари 2017
Автор: Севделина Илиева
Снимка: Freeimages.com
Снимка: Freeimages.com

Общата задлъжнялост на болниците в страната надминава половин милиард лева по данни от декември миналата година. Над 417 милиона лева дължат държавните болници и над 91 милиона – общинските. Само за последното тримесечие на миналата година дълговете са нараснали с 8,57%, което е с близо 33 млн. лева. Това коментира заместник-министърът на здравеопазването Любомир Гайдов. 

Въпреки повечето пари, дадени от НЗОК на болниците през 2016, дълговете нарастват. Традиционно с просрочени задължения са многопрофилните болници за активно лечение в Бургас и в Стара Загора, Александровска болница, болница "Пирогов", отчетоха от здравното министерство.

Предстоят проверки по финансовите данни, предоставени от болниците, след което ще се извършат анализи откъде се натрупват задълженията, пише Investor.bg.

Министерство на здравеопазването е поискало от държавните и общински болници детайлна информация за натрупаните дългове и просрочията по тях. Инициирани са срещи с ръководствата и акционерите в лечебните заведения с цел в кратки срокове да бъдат обсъдени мерки за преодоляване на проблема и ограничаване на дълговете.

„Основната ни задача е да намерим варианти за оптимизиране на медицинските дейности, анализ на разходите, засилване на контрола и реализиране на целеви инвестиции“, каза зам.-министър Гайдов, цитиран от пресцентъра на здравното министерство.

Анализът на МЗ е показал, че някои от болничните заведения имат пропуски в управлението и това налага промени с цел оптимизиране на разходването на публичен финансов ресурс за здравеопазване.

Голям дял от общите дългове се пада на просрочените задължения. Над 21 млн. лева просрочия има МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” – Стара Загора, 18,39 млн. лева са на СБАЛХЗ, 16,43 млн. лева – УМБАЛ „Александровска”, 14,02 млн.  Лева са на Пирогов, над 12 млн. лева – на МБАЛ Бургас.

Сред държавните болници с най-големи дългове са: УМБАЛ „Свети Георги" – Пловдив, МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” – Стара Загора, УМБАЛСМ „Пирогов”, СБАЛХЗ, МБАЛ Пловдив, МБЛАЛ Бургас, СБАЛ по Онкология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.

При болниците с общинско участие най-голяма задлъжнялост имат лечебните заведения в София град – над 11,5 млн. лева, област Силистра – където болниците в Тутракан и Дулово са с дългове от 8,1 млн. лева, област Пловдив – 7,84 млн. лева, област Велико Търново – с над 6,7 млн. лева, област Благоевград – над 5,9 млн. лева.

От направения анализ МЗ констатира сериозно изоставане в приемането на някои важни нормативни актове по различни аспекти на българското здравеопазване. За периода на мандата на служебния кабинет ще бъдат приети някои от най-спешните наредби с цел да бъдат преодолени най-важните пропуски. За останалите нормативни актове ще бъде оставен точен план-график на следващия кабинет.

Определени са 9 приоритетни наредби, които предстои да бъдат издадени в най-кратки срокове. Сред тях са: Наредба за утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие и Наредба за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за извънболнична помощ, хосписите и медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища, както и здравните изисквания към тях.

Трябва да бъде издадена и Наредба за изменение и допълнение на наредба 22 от 2007 за условията и реда за регистриране и отчитане на дейностите по експертиза, вземане, присаждане, обработка, преработка, съхраняване и етикетиране на тъкани и клетки и за изготвяне на ежегодни отчети на лечебните заведения.

Проектите на МЗ, финансирани по оперативните програми на ЕС и по Норвежкия финансов механизъм, също са приоритет в работата на министър Илко Семерджиев, посочват от ведомството. Целта е да няма забавяне в изпълнението им и загуба на средства.

Предстои подписването на договор по ОП „Развитие на човешките ресурси” 2014 - 2020  за финансиране на проект „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния” на стойност 7 млн. лева. По него ще бъдат обучени 6 842 души персонал от спешната медицинска дейност. По този начин ще бъде допълнен инвестиционният проект за модернизиране на Спешната помощ на стойност 163,5 млн. лева, който в момента се изпълнява по ОП „Региони в растеж”.