Краде ли Китай работни места от САЩ

Темата вече се коментира официално на ниво правителства

15:47 | 8 февруари 2017
Автор: Кирил Петков
Снимка: pixabay.com
Снимка: pixabay.com

Твърдението, че Китай краде работни позиции от САЩ от дълго време се върти в обществото, но едва наскоро стана официално становище на новото правителство, предаде Forbes. 

Питър Наваро, директор на новосформирания National Trade Council, не е чужд на подобен недипломатичен език. Робърт Лайтхайзър, избран от Тръмп за търговски представител, отдавна настоява за по-агресивно отношение към Китай. Разбира се има не малко статии, които говорят против влошаване на икономическите отношения с Китай. В тях главен виновник за лошото развитие на икономиката е автоматизацията на работническия труд.

От Китай, както се и очаква, отричат кражбата на работни места. Китайският магнат Джак Ма даде друга представа за икономическото положение на САЩ - „ненужните“ войни, които Америка провежда от 2001 насам.

Зле използван капитал

Главната му идея е, че средствата, които САЩ влагат във военни действия, те са могли да вложат в икономиката си. Но това твърдение може да бъде разгледано по два интересни начина.

Първо и вероятно леко тривиално, спирането на войните и влагането на освободения капитал в бизнеса би противоречало на начина, по който САЩ разпределя средствата си. Правителството няма право директно да участва в бизнеса. По този начин пазарът сам определя как и къде ще се насочат инвестициите. Тази „разправия“ не е само между САЩ и Китай, а по-скоро между Китай и останалия свят, затова може да се намери резон в обвиненията. И ако продължим логиката на това негово твърдение, можем да стигнем и до заключението, че САЩ трябва просто да си откраднат загубените работни места

Crowding Out?

Второ, Джак Ма засегна дълго пренебрегвана икономическа теория, която гласи, че колкото повече правителството харчи, толкова повече ще поскъпне оставащият капитал за инвестиции в частния сектор. Теорията е известна под името Crowding out. Но през 80-те се откри, че в свят с взаимно обвързани валути и световни пазари на капитал, това просто не се случва или поне не се случи в САЩ. Америка успя да поддържа все по-големи дефицити и точно това позволи превъоръжаването на армията при Рейгън, което доведе до края на Студената война.

Съгласието на страни като Япония и Тайван да купуват долари и американски ценни книжа с идеята да контролират собствените си валути и да поддържат износа си жив доведе до омагьосания кръг, в който се намират САЩ. Парите, които тези страни изкарват от доларите и ценните книжа, се отпускат като заем обратно на Америка и така тя задлъжнява все повече и повече.