Татяна Дончева: Животът ни мина в това да чакаме да ни дойде акълът

Аз не съм част от статуквото, заявява кандидатът за президент на България

00:00 | 3 ноември 2016
Обновен: 11:03 | 3 ноември 2016
Автор: Виргиния Стаматова
Снимка: Движение 21
Снимка: Движение 21

Доколко конституционните правомощия на държавния глава му дават възможност да решава важни за хората проблеми?

Институцията на президент и в досегашните си правомощия дава много широки възможности. Само че в последния мандат беше заета от малко декоративен човек, което създаде възможности да се твърди, че това е представителна длъжност, от която нищо не зависи. Истината е, че в политиката "уплътняването" на един пост зависи от уменията на човека, който го заема. И както в музиката и театъра, един и същи текст може в ръцете на различни актьори да изглежда по съвършено различен начин.

Сред предложенията Ви е въвеждане на т.нар. безусловен базов доход. Как това ще помогне според Вас на икономиката?

Това не е безусловен базов доход, а социален минимум, който трябва да бъде базата, от която да започне разпределението на доходите на хората. Това е свързано с възможността всеки български гражданин да яде тридесет дни в месеца по три пъти на ден, защото това е една важна предпоставка за неговото себеусещане като личност.

Как оценявате мандата на президента Плевнелиев? Кое оценявате като положително и кое като отрицателно от политиките му?

Когато си отива един президент, ми се струва, че няма защо да му правим оценка. По-добре е да преценим какво не ни е харесало и да се постараем да го избегнем. Президентът Плевнелиев беше посочен от Бойко Борисов, а и от политическа партия ГЕРБ и ако той с нещо ги разочарова, е че невинаги се чустваше комфортно в ролята на тяхна марионетка. Той беше лоялен в много голяма степен, но някои прояви на лоялност, които биха го поставили в унизително положение, той ги избегна, за което смятам, че не може да бъде винен. А левицата е силно недоволна от едностранчивата му външна политика, но в крайна сметка той не беше подготвен, за да води друга. Външната политика беше, може би с основание, определяна като едностранчива, но в крайна сметка Росен Плевнелиев имаше един ярък ясен евроатлантически профил и той очакваше подкрепа за евентуалния си втори мандат оттам, така че аз смятам поведението му за логично. В крайна сметка, не знам дали е по-добре да се нарича "балансирана" политика, в която българските политици са и тако, и вако и никой не ги взима насериозно и всъщност не могат да имат и истинска подкрепа в лицето на някой от световните играчи. Това е въпрос на стил. Например поведението му към назначаването на Венета Марковска, по-точно към неназначаването й в Конституционния съд след едно скандално излъчване от страна на съдийската квота показва, че той не е безхарактерен човек. Смятам, че за оценката му трябва да сме и по-внимателни, защото мисля, че срещу него се водеше една долнопробна медийна кампания, която продължи няколко години, де факто малко след започване на мандата му. Смятам, че тя не беше без участието на сегашните правителствени лидери, които много искаха той да бъде поставен във васално положение и да си знае мястото. И нещата бяха толкова груби, че дори когато се случи тази трагедия в тяхното семейство, медиите не го пожалиха - нещо, което смятам, че беше абсолютно прекрачване на елементарната човещина.

Защо „лявото“ не успя да излезе с единна кандидатура?

Не беше възможно да се осъществи обединението в ляво, защото за това няма никакви предпоставки. БСП беше овладяна от олигархично крило на последния конгрес, което имаше разбирания, че ще си наложи кандидат, който техните лобита ще излъчат, а пък "Движение 21" трябва да бъде прикачено като кръпка, защото в техните представи то няма избор. Смятам, че поведението на БСП и замислите им не кореспондират с нормалното поведение на политическа партия, която иска да търси партньори, която иска да търси по-широка подкрепа, която иска да търси кандидат срещу сегашното положение. На второ място олигархичното крило на БСП е много свързано със сегашното статукво. За тези любители на Фейсбук, които смятат, че това е мантра, която те не разбират, искам да поясня, че сегашното политическо статукво е политическо положение, при което група хора зад кулисите контролират изцяло сцената. Те определят кой да бъде на нея и докъде, и в каква роля. Сегашното положение на България е резултат от тези действия на задкулисието и от това статукво, което е на сцената. В ролята на олигархичното крило са хора, които са изцяло под контрола на това задкулисие и те никога нямаше да приемат политическа фигура, която разбира цялата нелепост на ситуацията, обстоятелството, че това поставя България в безизходица като развитие и че трябва да се търси промяна. Задкулисието не иска промяна, то иска да продължи да контролира сцената и може да направи това само чрез пълен контрол на играчите там и абсолютно недопускане на всякакъв човек, който може да им развали сметките. Така че това олигархично крило на БСП по никакъв начин нямаше да се отклони от петолинието, начертано от задкулисието, което му е помогнало да овладее социалистическата партия.

С какво Татяна Дончева се отличава от останалите кандидати?

Аз не съм част от статуквото, същевременно добре познавам кой кой е, защо прави едно или друго, до какво води това, как това би могло да се предотврати без излишни конфликти, без излишни резки действия.

Според мнозина президентските избори ще бъдат нещо като социологическо проучване в реална обстановка на предстоящ парламентарен вот, гласен за 2017 г. Виждате ли възможност за подобен сценарий?

Това не е никакъв сценарий. Това е разбиране на хора, които пак не са готови и за тези избори. Нямам предвид като участници, имам предвид като отношение. Те пак не са готови, пак им трябва още време да мислят какво се случва, защо се случва, те къде са в тази работа, как да се позиционират, как да вземат решение. Истината е, че президенските избори са много по-удобни за пробив, отколкото парламентарните. И когато ти си изтървал питомното, отиваш на парламентарни избори да гониш дивото. Но тъй като ние сме нация на "следващия акъл", ние пак ще се изправим пред ситуацията късно да ни дойде умът. И ако бяхме се сетили..., как щяхме да направим... Само че влакът вече е заминал от гарата.

Не считате ли, че реална президентска кампания този път няма? Не видяхме почти нито един реален дебат между кандидатите, в който да се видят истинските им възгледи за управлението на президентската институция. Кой ще се окаже печеливш от това?

Това не прави кампанията нереална. Кампанията се диктува първо от тези, които контролират медиите и властовите ресурси. Те излъчиха двама кандидати, имам предвид лобито "Пеевски", което включва БСП и ДПС, и лобито "ГЕРБ и Бойко Борисов". Те излъчиха кандидати, които много не са за показване и предпочитат да си общуват помежду си, да не би някой с някого да ги сравни. Всичко това е много добро, само че историята си поднася "шеги" и обикновено вкарва неподготвените хора в критични ситуации, в които те се оплитат като пиле в кълчища. Лошото е, че това ще оплете цялата нация, но както се казва, толкова ни бил акълът. Така че кампанията е в рамките на нормалнтоо. ГЕРБ имат определени установки, те мразят всичко, което не се подчинява на техния ред. Вчера гледах един изтъкнат техен младежки лидер, университетски преподавател - Георг Георгиев, който обясняваше, че Цецка Цачева е достойна за "Мис Свят". Аз мисля, че просто някои неща трябва да бъдат оставени на съдбата, отколкото да се мъчим да променяме странни възгледи на хора, които би трябвало по интелектуални причини поне да имат нормално светоусещане.

Какво трябва да бъде отношението на българската държава спрямо Русия? Трябва ли да паднат санкциите?

Първо ние българите трябва да бъдем българофили. Това не е толкова просто за постигане и може да се види не само от знаковите думи на цар Борис III - "Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил“. Вижте колко много се занимава нашето общество с това дали сме за Русия, дали сме за Америка, дали правилно сме казали, по начин да не ги обидим и едните, и другите, някаква реплика някъде. Аз се отнасям към това достатъчно дистанцирано и с усмивка, защото смятам, че подобно поведение е доста смешно, доста ненормално. Обаче е масово. Българите са склонни примерно по въпроса за Крим да се занимават с въпроса дали той бил руски или украински и да решават този въпрос в зависимост от симпатията или антипатията си към Русия. А като ги питаш, разбират ли по колко тънък лед вървим и че самата България може да бъде обект на такава анексия и тогава как бихме реагирали ние, когато ни извадят прецедент, по който сме взели страна, без да ни е работа, в ущърб на нашите собствени интереси, какво бихме казали. Ама това пак ще бъде след, "следващият акъл" на българина. Що се отнася до санкциите, аз съм за падане на санкциите, тъй като не виждам те да дават резултат. Но аз съм за падането на всички санкции, които опитът показва, че не дават резултат и се обръщат даже срещу тези, които ги налагат.

Какво искате да кажете на българите?

Ще бъде жалко пак да се сещаме за следващия акъл на българина, ама след време. Защото времето мина, животът ни мина в това да чакаме някой следващ акъл.