Какъв е делът на българите с доходи под линията на бедност

Размерът на линията на бедност се увеличава с 0,6%, докато относителният дял на бедното население нараства с 0,2 процентни пункта. През 2015 линията на бедност общо за страната е 325,83 лв. средно месечно на лице от домакинство, а 22% от българските граждани са преживели с доходи под линията на бедност през миналата година, съобщава Investor.bg, позовавайки се на данни на НСИ. 

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността, отбелязват от НСИ. Данните за 2015 показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22 до 28,4%, или с 6,4 процентни пункта.

Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42,9%, или с 20,9 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (53,3% за 2015).

Рискът от бедност при безработните мъже е с 5,1 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2015 делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1,5 процентни пункта до 7,7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1,1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 57,9%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 8 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2,1%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца.

Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2015 в сравнение с 2014 се наблюдава при едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години - с 13,8.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12,9%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (15,1%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24,6 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29,5 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Оценка на бедността по етнически признак 

Най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група – 67,2%, а най-нисък сред лицата от българската етническа група – 15,2%.

Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49,9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43,7%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група – 26,7%, при 20,8% работещи бедни от ромската етническа група и 18,9% сред българската етническа група.

Образованието оказва силно влияние върху риска от бедност, независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Материални лишения на домакинствата

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (60,3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53,3%).

Успоредно с това 3,1% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2,1% - цветен телевизор, 10% - автоматична пералня, а 36,7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39,2% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2015 34,2% от населението живее в тежки материални лишения.

За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 90,1%, за турската етническа група – 78,9%, и за българската етническа група – 54,8%.

Над 80% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и повече от 70% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 68,3% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 36,3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Домакинства на безработни

През 2015 близо 440 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 10,9% от населението, като спрямо 2014 относителният им дял намалява с 0,3 процентни пункта, а делът на мъжете (11,2%) е с 0,6 процентни пункта по-висок от този при жените (10,6%).

Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите - 38,8%, при 13,6% за турската етническа група и 4,5% за лицата от българския етнос.

Риск от бедност и социално изключване

41,3% от населението, или 2,9 млн. лица, са били в риск от бедност и социално изключване през 2015. Стойността на показателя нараства с 1,2 процентни пункта спрямо 2014 г., по-значително при жените - с 1,7 процентни пункта, в сравнение с мъжете – 0,7 процентни пункта.

25,4% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 6,3 процентни пункта по-малко спрямо 2014 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 15 процентни пункта.

Всяко седмо от десет деца (69,4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност през 2015. Приблизително 12 пъти по-малко, или 5,6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

През 2015 относителният дял на децата с материални лишения е 54%, а за 10,7% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (49,7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т. н.), редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (43,1%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки) – 45,9%.

За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала). През 2015 33,4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

През 2015 относителният дял на децата с материални лишения e както следва – 20,9% от българската етническа група, 38,1% от турската етническа група, 72,7% от ромската етническа група и 23,5% от друг етнос. Нито една потребност на децата (измерена по 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2,4% от българската етническа група, за 5,4% от турския етнос, за 30,9% от ромската група и за 5,1% от друг етнос. Около 17% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 41% за децата от турската етническа група, 73,1% - от ромската етническа група, и 10,8% - от друг етнос.

Линия на бедност по области

За миналата година най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 189 и 216 лв., а най-високата - в област София (столица) (504 лв.), следвана от областите Варна (353 лв.) и Перник (352 лв.).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Шумен – 30,6%, Варна – 27,8%, и Пазарджик – 27,5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил - 11%, Силистра – 11,3%, и Габрово - 13%.