България трябва да побърза с еврозоната и Шенген

Това каза вицепремиерът на страната Томислав Дончев в интервю за Bloomberg

13:17 | 13 септември 2016
Автор: Севделина Илиева
Томислав Дончев. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Томислав Дончев. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

България трябва да предприеме по-бързи мерки, за да приеме еврото и режима на Европейския съюз за безвизови пътувания, за да може посткомунистическата държава да напредне от периферната европейска политика, след като се присъедини към ЕС преди девет години. Това коментира пред агенция Bloomberg вицепремиерът на страната Томислав Дончев.

Държавата със 7,2 млн. жители, най-бедният член на ЕС, и сега има слабо политическо влияние, а излизaнeтo нa Beлиĸoбpитaния oт ЕС мoжe дa нaпpaви пoлитичecĸoтo yчacтиe нa мaлĸитe дъpжaви нa Cтapия ĸoнтинeнт от т. нар. периферия oщe пo-oгpaничeнo, пocoчвa Bloomberg, цитиpaйĸи Дoнчeв. 

„Koлĸo Eвpoпa иcĸaмe ли? Зa от гeoгpaфcĸа гледна точка пepифepнa eвpoпeйcĸa дъpжaвa, която е пpяĸo изложена на вcичĸи ĸpизи, тoзи въпpoc имa cъщecтвeнo знaчeниe”, ĸoмeнтиpa Дончев. „Aĸo пoлитичecĸaтa cтpyĸтypa e тaĸaвa, чe cтpaнитe oт EC в цeнтъpa имaт paзличeн cтaтyт oт тeзи в пepифepиятa, пpoгнoзиpaм, чe тoвa щe пopoди pиcĸoвe и зa cтpaнитe oт ядpoтo”, допълни Дoнчeв, предава Investor.bg.

България, чието членство в ЕС започна през 2007 г. с уговорки и ограничения поради опасенията, че не е готова да се присъедини към най-големия търговски блок в света, сега се опитва да доближи стандарта на живот до нормите на ЕС и да запази икономическия ръст на такова темпо, че да може да навакса поне отчасти изоставането от икономиката на ЕС, коментира агенцията. Страната е засегната от икономическата криза в съседна Гърция, а сега трябва  да се справя и с миграционния натиск през границите си.

43-годишният бивш кмет Дончев, който сега е отговорен за управлението на средствата на ЕС и икономическата политика, заяви, че страната е готова сериозно да кандидатства за присъединяване към механизма ERM-2 (известен като „чакалнята на еврозоната"). Публичният дълг е в размер на 27% от икономическото производство, под лимита на ЕС от 60 на сто, а бюджетният дефицит се очаква да възлезе на 1,9% от брутния вътрешен продукт, по-малко от тавана на ЕС от 3%.

България „по никакъв начин не би била в тежест и се надявам, че ЕС ще има политическата зрялост, за да позволи на България се присъедини към еврозоната", заяви Дончев. Правителството все още не е определило официален срок за кандидатстване за ERM-2.

Българското желание за напредък към приемането на еврото може да не получи скорошно одобрение от ЕС, заяви обаче Чиприан Даскалу, главен икономист за Балканите на базираната в Букурещ ING Groep NV.

България, която има обща граница с Турция, увеличава скептицизма за способността си да влияе върху дебата за притока на имигранти от Близкия изток. Правителството призова по-рано ЕС за стриктно прилагане на споразумението с Турция с цел ограничаване на притока на имигранти от Близкия изток през Гърция и България.

„Тревожно е, че ние продължаваме да имаме силни разногласия относно най-актуалния въпрос, свързан с бежанците, при който е много трудно да се постигне обща европейска позиция", заяви още Дончев.

България, която отговаря на всички изисквания, за да бъде част от Шенгенското пространство, „не бе допусната по политически причини, а по ирония на съдбата сега пази една от външните граници на ЕС при най-тежкия натиск от имигранти", каза Дончев. „Гласът и тежестта на всички страни от ЕС са теоретично равни, но това не е така на практика", добави той.

Засега желанието на Великобритания да напусне ЕС, процес, известен като Brexit, не влияе значително на перспективите за икономическия растеж на България, заяви Дончев. По думите му 3% от българския износ е предназначен за Великобритания. Същевременно той повиши прогнозата за растежа на БВП на страната за тази година до 3% в сравнение с предишната прогноза на правителството за ръст от 2,1%.

В бъдещите преговори за Brexit България ще се присъедини към Полша и Чехия в призивите Великобритания да се придържа към правилата за свободно движение на работна сила в замяна на достъпа до единния пазар на стоки и услуги, добави вицепремиерът. Това е „червена линия“ за много други бивши комунистически държави, чиито граждани често пътуват до по-богатите западни страни , за да работят там, откакто през 2004 г. стартира процесът по разширяване на ЕС на Изток.

„Политическото предизвикателство е да се изработи обща европейска позиция", каза Дончев. „Ако позициите на страните членки са силно диверсифицирани, това ще направи преговорите много по-трудни“, добави той.