Лихвената политика - централни банкери срещу пазари

Ще успеят ли Австралия и Нова Зеландия там, където другите се провалят

17:09 | 14 август 2016
Автор: Кирил Петков
Глен Стивънс, управител на Австралийската централна банка (Reserve Bank of Australia (RBA). Снимка: Brendon Thorne/Bloomberg
Глен Стивънс, управител на Австралийската централна банка (Reserve Bank of Australia (RBA). Снимка: Brendon Thorne/Bloomberg

Преди няколко дни националната банка на Австралия (RBA) намали лихвените проценти до рекордно ниското ниво от 1,50%. Според централните банкери ниският лихвен процент е важен фактор, който може да се използва, за да стимулира икономическия растеж, повишаване на търсенето и в крайна сметка да се постигне някакво ниво на инфлация.

Целевата инфлация на банката е 2% - 3%. В момента нивото на инфлация в Австралия е сравнително ниска: 1,0% за второто тримесечие. Орязането на лихвените проценти е инструмент за политика, използвана от много централни банки да девалвират своята валута, така че да увеличат износа и да насърчат потреблението, коментира пазарният анализатор Майкъл Обамиджи в електронното издание financemagnates.com.

Австралийската банка намали лихвените проценти, за да се отслаби австралийския долар (AUD), но пазарите реагираха със силно рали на AUD малко след това съобщение, което се оценява от анализаторите като "доста невероятно". Те бяха изненадани да видят силно рали на двойката AUD/USD, въпреки по-ниската ставка и миролюбивия коментар от RBA.

Кралската банка на Нова Зеландия също последва своите колеги в Австралия и оряза лихвите до рекордно ниското ниво от 2,0%. Точно като AUD, новозеландската валута достигна до нов връх за 2016 година.

Пазари досега носят разочарование на RBA и RBNZ с това как валути им са реагирали на техните решения. Те искаха слаби валути, за да се даде тласък на износа и потреблението. За съжаление пазарът е на друго мнение.

Това е силна индикация, че политиките на централните банки са достигнали нивото от намаляващата пределна възвръщаемост. Парични политики вече не са ефективни. Такова е положението и при всички големи икономики, където лихвите са намалени до рекордно ниски нива.

Банката на Япония въведе политика на отрицателни лихми по-рано през 2016 г. в опит да отслаби йената. Досега йената се предствая, като една от най-силните валути през 2016.

Въпреки всички видове политики, въведени от централни банки, не сме видели никакво значително подобрение в световната икономика. В действителност, рецесия изглежда е зад ъгъла.

През последното тримесечие, икономиката на САЩ е нараснал с 1,2%, разминавайки се с приблизителната прогноза за 2,6%. Въпреки масовите, продължаващи количествени и качествени облекчения, които са в ход в големите икономики в момента, реалният сектор не се подобрява. Той е в застой, корпоративните печалби падат, и търговското салдо остава с масивен дефицит в сравнение с БВП.

Единственото нещо, което може да се кажа, че количествените облекчения са направили, е да избутат нагоре цените на активите, чрез непрекъсната подкрепа за купуване.