Бъдещето на Турция: с Русия или със Запада?

Няколко седмици след опита за преврат в Турция започна процес на "размразяване" на отношенията с Москва след наложените от страна на Русия санкции преди 9 месеца заради свален руски изтребител близо до границата със Сирия. Следващата стъпка към сближаване с Русия е предстоящата във вторник, 9 август, среща между двамата президенти  Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин. 

Надеждата на Ердоган е тази среща да даде на Запада време за размисъл, като турските власти настояват, че посещението му в Санкт Петербург не е знак, че членката на НАТО и кандидатка за членство в Европейския съюз (ЕС) обръща гръб на Запада, пише Investor.bg.

И Ердоган, и поддръжниците му се вбесяват от това, което се тиражира като загриженост на Запада заради репресиите след опита за преврат. Същевременно западните лидери проявяват пълно безразличие към кървавото събитие, при което загинаха над 230 души.

Турското правителство обвини религиозния лидер в изгнание Фетуллах Гюлен за опита за преврат и започна чистка сред хиляди негови привърженици.

Заради повредените отношения между Турция и ЕС германският външен министър заяви през тази седмица, че “говорим един с друг като емисари от две различни планети”. Канцлерът на Австрия Кристиан Керн пък предложи преговорите за членството на Турция в ЕС да бъдат прекратени.

“За Ердоган тази среща с Путин със сигурност е възможност да сигнализира на партньорите си на запад, че може да има и други стратегически опции", коментира Синан Юлджен, бивш турски дипломат и анализатор в мозъчния тръст Carnegie Europe.

“Налице е тази игра, че Турция може стратегически да гравитира към Русия, ако отношенията със Запада не може да се поддържат. Има и стимул от страна на Русия, която използва кризата между Турция и Запада, за да подкопае сплотеността на НАТО", допълва Юлджен.

Срещата на Ердоган с Путин ще е втората с чужд държавен глава за турския лидер след опита за преврат, след като казахска делегация посети Анкара в петък. Турските власти се питат защо някой от западните лидери не са отишли в Анкара да покажат солидарност.

“И Русия, и Турция са аутсайдери, поне според възприятията на Запада”, казва Андрей Кортунов, генерален директор на Съвета за руски международни отношения, мозъчен тръст за външна политика, близък до руското външно министерство.

"На пръв поглед проваленият преврат изтегли Турция по-близо до Русия. Все още обаче между двете страни има сериозни различия”, допълва Кортунов.

Едно от основните разногласия е свързано със Сирия. Москва подкрепя президента Башар ал-Асад, а Анкара иска да го измести. Друг източник на търкания е и Южен Кавказ, където Турция се подкрепя от Азербайджан в конфликта с Армения – руски съюзник, заради отцепилата се област Нагорни Карабах.

"Срещата между Путин и Ердоган ще покаже докъде двете страни са склонни да правят компромиси. Въпросът е дали текущата тактика за деескалация на напрежението може да се трансформира в по-дълбоко стратегическо партньорство", посочва Кортунов.

Вашингтон ще наблюдава много внимателно тези взаимоотношения, особено заради искането на Турция за екстрадиция на Гюлен. Американският държавен секретар Джон Кери се очаква да посети Турция в края на август и очакванията са водеща тема в разговорите с турските лидери да е именно проповедникът в изгнание.

"В момент като този турското общество очаква проява на солидарност и сплотеност, но не е това, което предстои от Запада", коментира и Фарук Логоглу, бивш турски посланик във Вашингтон и доскоро депутат в основната светската опозиция в страната.

Докато пътуването на Ердоган за Русия може да се тълкува като сигнал към Запада, Логоглу се съмнява, че това е знак за “турска прегръдка” за Русия или за трайно увреждане на връзката със САЩ. "Турско-американската връзката е като католически брак. Развод не съществува. Този брак е преживял тежки изпитания в миналото и аз мисля, че ще устои и сега”, казва той.

По-тесните връзки между Анкара и Москва може да са по-обезпокоителни за Европа, която вижда плановете за изграждане на газопровода “Турски поток” като усложнение за усилията си да намали зависимостта си от руските източници на енергия.

“Сътрудничеството в газовата сфера между Русия и Турция може да бъде страшно за ЕС”, според Акин Унвер, асистент по международни отношения в университета  Kadir Has в Истанбул.

"ЕС иска да разнообрази източниците на природен газ и да свърже източните средиземноморски газови полета с Европа в дългосрочен план. Ако Русия заобикали всички с “Турски поток”, това няма да помогне на плановете за диверсификация. ЕС обаче не е в състояние да се пазари, тъй като политически е много слаб”, допълва той.

Външнополитическият съветник на Путин Юрий Ушаков казва, че Сирия ще бъде основна тема по време на срещата с Ердоган. “Турски поток”, проектът за ядрена електроцентрала “Аккую” и възобновяването на руските чартърни полети до Турция, които бяха спрени след свалянето на изтребителя през ноември миналата година, също ще бъдат обсъдени от лидерите на двете страни.

Приходите от туризъм, един от стълбовете на турската икономика, се сринаха заради “замразяването” на икономическите отношения между Москва и Анкара. За първата половина на годината спадът достига почти 90%. Секторът претърпя и тежък удар заради множеството самоубийствени атентати.

Междувременно посланикът на Турция в Русия Умит Ярдим прогнозира, че стокооборотът между Русия и Турция за настоящата година може да достигне 20 млрд. долара, предава ТАСС. Дипломатът изразява надежда, че може дори да се стигне до стокооборот от 30 млрд. долара за настоящата година. Той пояснява, че за първите 6 месеца на 2016 г. стокооборотът между Русия и Турция възлиза на 8 млрд. долара. През същия период на миналата година той е възлизал на около 10-11 млрд. долара.

Посланикът казва, че Турция и Русия имат дългосрочен план в областта на търговията и целта им е да се стигне до стокооборот от 100 млрд. долара годишно. През миналата година обаче двустранният стокооборот спадна с 26 процента в сравнение с 2014 г. и беше 23,3 млрд. долара.