МВФ с призив към ЕЦБ да увеличи количествените улеснения при необходимост

Още понижения на лихвите може да накърнят рентабилността на банките, посочват от институцията

19:35 | 8 юли 2016
Автор: Севделина Илиева
Сградата на ЕЦБ във Франкфурт, Германия. Снимка: Martin Leissl/Bloomberg
Сградата на ЕЦБ във Франкфурт, Германия. Снимка: Martin Leissl/Bloomberg

Ако инфлацията в еврозоната не се повиши, ЕЦБ трябва да помисли за варианти за разширяване на програмата си за количествени улеснения. Такава позиция заемат експертите от МВФ в свой доклад, посочвайки, че "предвид много слабите перспективи пред инфлацията, ЕЦБ трябва да е готова да разхлаби още политиката си, ако ръстът в потребителските цени остане под очаквания път на приспособяване".

Под ръководството на ЕЦБ централните банки на страните членки на еврозоната харчат по 80 млрд. евро месечно, голяма част от които за държавни ценни книжа, за да опитат да повишат инфлацията, която не е достигала целта на институцията от малко под 2% вече над три години, пише Investor.bg, цитирайки Bloomberg. Паричните власти във Франкфурт в момента очакват ускоряване на ръста на индекса на потребителските цени до 1,6% през 2018 г. от 0,2% през 2016 г.

Въпреки че икономиката на еврозоната влиза в своето 14-то тримесечие на експанзия, безработицата е над 10% в момент, в който излизането на Великобритания от Европейския съюз рискува да наруши възстановяването.

„Негативните рискове се повишиха“, отчитат от МВФ. „Външното търсене може да се забави, тъй като политическите рискове се повишиха значително, които са свързани най-вече със ситуацията във Великобритания."

МВФ понижи прогнозата си за икономическия растеж на 19-членния валутен блок през 2017 г. до 1,4% от 1,6%, колкото предрече през април, посочвайки резултатите от британския референдум от 23 юни. Базираната във Вашингтон институция смята, че през 2016 г. регионът ще отбележи растеж от 1,6 на сто.

„Великобритания е важен търговски партньор за еврозоната като дестинация за близо 13% от износа на еврозоната, а също така има близки финансови връзки“, пише в доклада. „Изходът на страната от ЕС се очаква да накърни икономиките на държавите от еврозоната през търговския и финансовия канал и този на доверието.“

Въпреки че отрицателните лихви помогнаха на икономиката на еврозоната, последващи понижения могат да доведат до „изпаряване“ на възвръщаемостта, което с други думи според МВФ означава, че фокусът на ЕЦБ трябва да бъде върху програмата за покупка на активи.

„Последващи понижения могат да накърнят рентабилността на банките“, смятат от МВФ. „Активи за още 2,4 трлн. евро биха могли да бъдат на разположение за придобиване, което може да направи повече от само едногодишно удължаване на срока на програмата.“

Леките й промени могат да увеличат драстично обхвата за повече покупки. Позволявайки покупки на облигации под нивото на депозитната лихва, например, ще бъде полезно, смятат от международната финансова организация.

Освен това МВФ изразява опасения относно банките в еврозоната и влиянието на лошите кредити. Според фонда е нужна стратегия, която да реши проблема с необслужваните заеми, което пък може да е част от по-голяма стратегия за консолидация в банковите системи на някои държави членки.