Онлайн войната с тероризма

Как dark web (тъмният интернет) позволява на терористите да останат незабелязани

15:13 | 2 юли 2016
Автор: Кирил Петков
Снимка: Brent Lewin/Bloomberg
Снимка: Brent Lewin/Bloomberg

Коментар на председателя на Foundation for Defense of Democracies’ Leadership Council ДжеймсУусли, бивш директор на ЦРУ и Чип Реджистър, главен изпълнителен директор на Sapient Consulting пред The Wall Street Journal, цитиран от Investor.bg. 

През изминалото десетилетие отчетохме бързо развитие на обхвата и сложността на социалните медии и т. нар. dark web (тъмен интернет), което позволява на терористите да останат незабелязани. Има обаче сериозен напредък в събирането на данни и анализа, което ни позволява да открием лошите страни преди да ударят.

Светът генерира 2,5 квинтилиона байта информация всеки ден, а 90% от всички данни на планетата са на по-малко от 24 месеца. Това е огромно пространство, в което можеш да се скриеш, ако си лоша страна. За да ги намерим, се нуждаем от интелигентни компютри, които да ги преследват из дигиталния небосклон.

Ясно е, че САЩ и техните съюзници могат и трябва да се противопоставят с ИДИЛ на бойното поле, независимо дали е в Сирия или Ирак. Но войната с „виртуалната държава“ на ИДИЛ – лицата, които терористичната организация вдъхновява през интернет като Омар Матийн в Орландо, ще бъде много по-трудна и ще продължи дълго след като наземните сили на ИДИЛ са прогонени да се крият в планини и пещери.

Тази виртуална фаза на войната ще изисква огромни разузнавателни усилия, основаващи се на сериозни възможности за следене на човешкото поведение в дигиталния свят, и това в реално време: какво казват хората в социалните медии, какво разглеждат, къде пътуват, какво купуват, с кой си говорят. Само чрез значителни инвестиции в следенето на отпечатъка, който всички ние оставяме в интернет, ще можем да идентифицираме модели на поведение в реално време,които подсказват за заплахите преди да се материализират.

Печеленето на тази фаза на войната и гарантирането на сигурността на хората всеки ден, ще ни позволи да спечелим и битката в технологичното пространство. „Придвижването с темпа на правителството“ няма да гарантира индивидуалната ни или колективна сигурност. Имаме нужда от по-формално публично-частно партньорство с фокуса на проекта „Манхатън“ и финансирането на програмите Меркурий и Аполо, за да се проучи проблемът, да се очертаят възможностите, да се разпределят отговорностите, да се поведе развитието и да се разделят ресурсите. Критичният фактор за успех няма да бъде обемът на похарчените пари, а парите, ефективността и ефикасността.

Нуждаем се и от кампания към обществеността с две основни цели: да се прекъсне и делегитимира посланието на ИДИЛ както в САЩ, така и извън страната, и да се възстанови доверието в гражданските ни институции, така че спазващите закона граждани да могат да проведат по-продуктивна дискусия за баланса между неприкосновеността на личните данни и сигурността в Америка.

САЩ имат компетентни, отговорни и добронамерени разузнавателни способности, пишат авторите. Трябва да ги облекчим по отношение на тази заплаха, използвайки последните научни данни и изкуствен интелект. Всеки, който е работил в или около американската разузнавателна общност, може да свидетелства за факта, че никой не се интересува от „проклетите ви мейли“, ако цитираме сенатор Бърни Сандърс. Вместо това те работят 24/7 срещу заплахи, които могат да се окажат толкова катастрофални, колкото тази в Орландо.

Бомбардировките на САЩ и елиминирането на базите на ИДИЛ в Сирия и Ирак ще нанесат значителни вреди върху каузата на терористите. Но няма да предотвратят друг случай като този в Орландо. Ще трябва да атакуваме и „виртуалната държава“ на дигиталното бойно поле и да накърним посланието ѝ и способността ѝ да влияе на „самотните вълци“, да финансира отделни клетки или да поръчва оръжия за масово унищожение.