Страните от Персийския залив трябва да съкратят разходите си

Страните износителки на петрол от Персийския залив трябва да намалят разходите и да свият бюджетните си дефицити, за да запазят валутите си обвързани с долара, предупреждава Международният валутен фонд (МВФ), цитиран от Bloomberg.

Макар че значителните чуждестранни активи са позволили на страните членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив да фиксират стойността на валутите си към долара, запазването на статуквото идва с определена цена, тъй като по-евтиният суров петрол се отразява на публичните финанси, казва кредиторът в доклада си Learning to Live with Cheaper Oil, предаде Investor.bg. 

“Когато една страна е изправена пред продължителни фискални и външни дефицити, корекцията на политиката трябва да дойде от мерки за фискална консолидация“, казва МВФ в доклада, изготвен от Мартин Сомър, заместник-ръководител на отдела за регионални проучвания. Поддържането на фиксиран валутен курс „ще изисква устойчива фискална консолидация чрез съкращаване на директните разходи и увеличаване на приходите извън петрола“, пише още в доклада.

Докато инвеститорите увеличават залозите си, че фиксираните валутни курсове може да станат твърде скъпи за поддържане, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия възобновиха ангажимента си към курсовете, като саудитците дори заявиха, че ще забранят залозите срещу валутата им.

Бюджетите на петролните производители от Залива преминаха от излишък в дефицит, след като цената на петрола се срина с над 70 на сто от юни 2014 до януари тази година, преди да започне да се възстановява през последните месеци.

Дори след намаляването на разходите общият бюджетен дефицит на региона – който включва още Кувейт, Катар, Бахрейн и Оман, както и Алжир, се очаква да достигне $900 млрд. за периода 2016-2021 и представлява 7% от брутния вътрешен продукт на страните, казва МВФ.

Очаква се съотношението на дълга към БВП на страните от Персийския залив да нарасне до 45% през 2021 от 13% през миналата година, тъй като правителствата емитират дълг, за да запълнят бюджетните дупки.

Чуждите активи дават на правителствата различно „фискално пространство“, за да се справят с по-ниските цени на петрола. Кувейт, Катар и ОАЕ се наслаждават на значителни буфери, за да финансират „прогнозирани дефицити за над 20-30 години“, казва МВФ.

Дори при това положение обаче страните от Персийския залив и Алжир се нуждаят от фискална корекция от около 10-15% от БВП. Всяко поскъпване с $10 на петрола намалява тази сума с около 4% от БВП, казва МВФ. Кредиторът очаква петролът да се възстанови до около $50-55 за барел до края на това десетилетие, базирайки се на пазарите на фючърси.

Членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив могат да се справят с дисбалансите чрез непетролни приходи и мерки за публични разходи, казва докладът. Данък добавена стойност от 5% ще събере еквивалента на около 1,5% от БВП на региона, а увеличаването на ефективността на публичните инвестиции може да спести еквивалента на около 2% от икономическото производство, казва се още в доклада.