Парламентът даде зелена светлина на МВР да следи комуникациите

Органите, които могат да искат данни са ГД Полиция, ГДБОП, Гранична полиция, областните дирекции на министерството и държавна агенция Разузнаване

12:31 | 27 май 2016
Автор: Виргиния Стаматова
Снимка: SeongJoon Cho/Bloomberg
Снимка: SeongJoon Cho/Bloomberg

Министерство на вътрешните работи (МВР) вече ще има право да рови в интернет кореспонденцията и да проследява телефоните разговори на българските граждани. Това става с решение на депутатите, като приеха на първо четете поправки в Закона за електронните съобщения, внесени от правителството по предложение на вътрешното министерство, предава Dnes.bg.

Според Красимир Янков от БСП се създават предпоставки за злоупотреба и приетите текстове са първа стъпка към ограничаване на правата на гражданите и по тях трябва да се произнесе Конституционния съд. 

Заместник-вътрешният министър Красимир Ципов увери, че въобще не може да се говори за полицейски произвол, защото става дума за мотивирано искане и разрешение от съда.

В мотивите си правителството пък посочва, че с промените компетентните органи ще използват в оперативно-издирвателната си дейност възможностите на съвременната съобщителна техника и технологии, без да нарушават конституционно установените права на гражданите.

Одобрените поправки предвиждат данните от предприятията, които предлагат обществени електронни съобщителни мрежи и услуги и които се съхраняват за срок от 6 месеца, да се предоставят за нуждите на националната сигурност.

Тези данни ще могат да се използват от МВР за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, както и за издирване на лица, за които може да се направи обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление.

Красимир Ципов разясни, че искането, което се подава от компетентните органи, е мотивирано и трябва да съдържа правното основание и целта, за която се искат тези трафични данни, какви точно са те и за какъв период от време.

Право до този достъп се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или упълномощен от него съдия.

Органите, които могат да искат данни са ГД "Полиция", ГДБОП, Гранична полиция, областните дирекции на МВР, както и държавна агенция "Разузнаване".