НАТО не е излишен, но може да бъде по-жизненоважен

Нито Барак Обама, нито генералният секретар Йенс Столтенберг споменахаДоналд Тръмо след бързата им среща в понеделник, но твърдението на лидера за номинацията на републиканците, че Алиансът е „ненужен” тежеше във въздуха. Също и собствените скорошни коментари на Обама, че много съюзници се възползват от американската военна мощ.

НАТО остава жизненоважен за европейската и глобална сигурност, както Обама и Столтенберг отбелязаха- особено имайки предвид руската агресия в Украйна, европейската бежанска криза, постоянната заплаха от Ислямска държава и скорошните атаки в Анкара, Брюксел и Париж. Но Алиансът е недостатъчно подготвен, за да посрещне заплахите  в Европа, очаквани през следващите години, пише Bloomberg View.

Единият симптом на слабост е провалът на 23 от 28-те членки да заделят поне 2% от БВП за войските си.

Другият е обърканите им бюджети за отбрана, кито харчат повече от нужното за служителите и твърде малко  за дронове, кораби, противоракетна отбрана и друг военен хардуер. Страните трябва да бъдат стимулирани да събират пари за големи придобивки, както на 10  членки им предстоят да закупят три транспортни самолета C-17, базирани в момента в Унгария.

Организационни промени същ могат да подобрят ефективността. Сайтът на НАТО посочва почти 50 цивилни агенции  офиси. Консолидирайте военните и невоенните служители и броят им може да бъде съкратен с поне 20%, според пенсиониралият се американски адмирал Джеймс Ставридис, бивш върховен главнокомандващ на Алианса.

Бюрокрацията също пречи на бойната готовност. Миналото лято на върховният командир, американският генерал Филип Берийдлав, му бе дадена по-голяма власт да мобилизира войски без да влиза в бавния процес на одобрение. Но все още му липсват някои от пълномощията, които неговите предшественици от времето на Студената война имаха. Най-вече все още му е нужно разрешение да разгърне най-новият отряд за бързо реагиране Spearhead.

НАТО също би могъл да подобри способността си да контрира „хибридните” войни, каквато Русия прилага в Украйна – комбинирайки военна агресия с политическа дестабилизация, кибератаки и пропаганда. Най-малкото това призовава за превръщането на пробните кибероперации в големи тренировъчни занятия, възползвайки се от новия Център за кооперативна киберзащита в Талин, Естония.

За да се контрира руската заплаха директно НАТО трябва да обмисли превръщането на постоянна допълнителната бронетанкова бригада, която САЩ смята да върти през Полша и балтийските страни. Нова военна база в Източна Европа също ще бъде нужна, както и център в региона, от който да се управлява флотилията на Алианса от дронове Global Hawk.

САЩ се нуждае от подновена ангажираност от петте страни, които приемат напред дислоцираните й ядрени оръжия – особено от Германия, чийто Бундестаг гласува преди шест години да започне подготовката за премахването на арсенала.

По-силен НАТО ще бъде по-добре подготвен да реагира на много от предизвикателствата, пред които е изправен – от създаване на безопасна зона в северна Сирия до отблъскването на Ислямска държава. НАТО е, както президентът Обама каза, крайъгълният камък на американската сигурност, но са му нужни повече инвестиции и малко преструктуриране, за да си върши работата добре. 

От Редакторския борд на Bloomberg View