Банките в периферията ще бъдат най-силно засегнати от решението на ЕЦБ

Марио Драги сам го каза: някои банки в еврозоната страдат повече от отрицателните лихвени проценти от други, припомня Bloomberg.

След като Европейската централна банка (ЕЦБ) намали лихвения процент по депозитите още под нулата – и взе решение срещу стъпаловидна система за облекчаване на бремето, председателят на институцията обърна внимание на въпроса за ипотеките с променлив лихвен процент, обвързан с междубанковите разходи за заеми, например Euribor.

Ипотечните кредити на банките, които издават подобни заеми с променлив лихвен процент, „ще излязат на загуба, след като отрицателните лихвени проценти свалиха под нулата Euribor”, каза той. „Освен ако спредовете не са достатъчно високи, което невинаги е така“.

Изложените на този риск банки обикновено са в периферията на еврозоната, където наследството от лоши заеми от финансовата криза е най-тежко, пише Investor.bg. Според Morgan Stanley заемите с променлив лихвен процент формират 98% от неизплатените ипотеки в Испания, 95% в Португалия и 55% в Италия. За сравнение, в Германия този процент е 15%, а във Франция – нула.

Управителният съвет на ЕЦБ и преди е признавал този проблем. Заместник-председателят Витор Констанцио заяви, че централната банка обмисля начини да „смекчи“ влиянието на лихвения си процент по депозитите, който в четвъртък бе понижен до -0,4%.

Стъпаловидна система, предлагаща освобождаване или по-ниски лихвени проценти по овърнайт таксите в някои случаи на излишна ликвидност – подобно на системите, използвани от централните банки в Швейцария и Япония, бе отхвърлена отчасти заради това, което Драги нарече „многостранен“ характер на банковата система на еврозоната. По същество тя щеше да е от по-голяма полза за банките от централните страни в еврозоната, отколкото за тези в периферията.

Вместо това ЕЦБ избра още една програма за дългосрочно финансиране на банките, свързана с тяхното кредитиране на реалната икономика. За разлика от текущата програма, която все още е в действие, тази всъщност може и да плаща на финансовите институции да взимат от парите на централната банка.

„Тя поне предлага стимул за банките да дават повече кредити на реалната икономика с „примамката“ за възможен достъп до допълнителни средства на отрицателен лихвен процент по депозитите, дори и с умерен растеж на кредитния портфейл“, казва Фабио Балбони, икономист в HSBC Holdings в Лондон. „Един от най-големите проблеми от гледна точка на банковата рентабилност е фактът, че банките в периферията са склонни да отпускат заеми основно на база променлив лихвен процент“.