Какъв ще е следващият ход на BoJ?

Фридрих Нойман, ръководител на икономическите проучвания в HSBC, коментира отрицателните лихвени проценти и техния ефект върху икономиката. Той разговаря с Ивон Ман и Ришаад Саламат в предаването "Аsia Edge" по Bloomberg TV.

Какви са уроците, който ЕЦБ вероятно ще даде на гуверньора на Япоската централна банка Курода?

Същественият момент, който дори ЕЦБ отбеляза е, че лихвените проценти не могат да бъдат понижени твърде много. Това трябва да бъде като „червена лампа“ за Японската централна банка. Те имат добър опит с отрицателните лихвени проценти. Ние смятаме, че тази ситуация може да направи ЯЦБ много по-предпазлива що се отнася до пристъпването към намаляване на лихвените проценти до още по-негативна територия. Пазарите все още очакват подобен ход, но не мога да кажа със сигурност.

Но изглежда, че всеки път се провалят в опитите си. Ако погледнем например Датската централна банка. Те поддържаха отрицателни лихвени проценти в продължение на 4 години, но банковият сектор на страната е един от най-добре представящите се през този период. Кои са големите различия между Европа и Япония и какво могат да направят в тази посока?

Едно от нещата е, че банковият сектор в Дания е много по-стабилен. Ако погледнем обаче европейската банкова система в еврозоната, ще видим, че все още имаме някои банки в периферията, които не са толкова стабилни. Отрицателните лихвени проценти биха имали повече негативи за по-малка икономика като Дания. Но също така при някои по-малки икономики като Швеция, например, отрицателните лихви имаха обратен ефект. Разходите по ипотечните заеми в Швеция се покачиха, тъй като банките повишиха лихвите по кредитите, за да компенсират загубите от страна на депозитите. Предполагам, че това е урокът, който трябва да имат предвид. Не е непременно свързан с последиците, които предвиждахме. Ние наистина не искаме лихвите по ипотечните заеми да се покачат в Европа или Япония.

Това, което се опитват да направят в основата си е да насърчат банковото кредитиране. Не е ли така? От друга страна, едната ръка на банките е вързана заради увеличаването на изискванията за капитала от първи ред и новите регулации, въведени според Базел 3. Те така или иначе не могат да отдадат всички тези пари като заеми. Намират се в патова ситуация.

Със затягането на регулациите става по-трудно за банките да разширят балансите си и включат в тях повече рискови активи. Идеята на отрицателните лихви, както правилно посочи, беше да насърчи банките да отпускат повече кредити. Вместо това обаче виждаме, че някои банки стават много по-предпазливи заради отрицателните лихвени проценти. Освен това някои от депозантите започват да се притесняват, че ако бъдат таксувани, ликвидността в банковия сектор също ще може да се окаже под натиск. Така че отрицателните лихви не могат да бъдат понижавани още много. Мисля, че в момента в Европа виждаме лимита, до който могат да бъдат намалени.