Норвегия използва средства от държавния инвестиционен фонд за първи път от основаването му

През януари фондът прехвърли 781 млн. долара на правителството

18:52 | 7 март 2016
Обновен: 19:23 | 7 март 2016
Автор: Севделина Илиева
Норвежки крони. Снимка: Kristian Helgesen/Bloomberg
Норвежки крони. Снимка: Kristian Helgesen/Bloomberg

Правителството на Норвегия защити решението си да изтегли средства от държавния инвестиционен фонд на страната на стойност 819 млрд. долара. През януари фондът прехвърли 781 млн. долара на правителството – първият подобен трансфер от основаването на фонда през 1996 г., заяви министерството на финансите.

Парите за черни дни на Норвегия са най-големият държавен инвестиционен фонд в света, който се подкрепя от приходи от продажбата на петрол.

„Не е изненадващо обаче, че приходите от петрол в даден момент ще се окажат по-малки от реалната възвращаемост на фонда, което води до нетен трансфер от фонда към бюджета“, потвърди държавният секретар Пол Бьорнщад в понеделник, пише Investor.bg.

Фискалните правила позволяват на правителството да тегли до 4% годишно, но трансакцията през януари е било първото теглене в историята на фонда.

Бьорнщад заяви за телевизията, че дори с изтегляне на средства петролният фонд ще продължи да става все по-голям.

„Докато изразходването на приходите от петрол е в рамките на очакваната реална възвращаемост на фонда, с течение на времето той няма да намалее в реално изражение“, заяви той.

Според информация на уебсайта на Norges Bank, която администрира фонда, той е инвестирал в 9000 компании в 75 страни.

Държавният инвестиционен фонд на Норвегия генерира годишна възвращаемост от 3,8% между 1998 и 2014 г. след отчитане на разходите за управление и инфлацията.

Спестяванията се смятат за жизненоважни за Норвегия от гледна точка на момента, в който петролът ще свърши, както и заради задаващия се пенсионен дефицит вследствие на застаряващото население.

Министър-председателят Ерна Солберг подсказа за възможността за теглене от фонда по време на свое изказване по бюджета миналия октомври, след като понижаващите се цени на петрола забавиха икономиката.

Допълнителните средства са нужни за икономиката на страната, тъй като постъпленията от петрол се сриват.

Публичните разходи в Норвегия са третите най-големи в ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), формирайки почти 60% от БВП.

Данните на статистическото бюро на Норвегия показват, че безработицата в страната е на ниво от 4,5% през декември, което е по-високо от средното равнище в дългосрочен план.

В понеделник Солберг коментира, че страната трябва да избегне засилване на валутата, заявявайки, че това е едно от „най-важните предизвикателства“ пред Норвегия.

Основният лихвен процент в Норвегия е на ниво от 0,75%, но анализаторите предвиждат, че страната ще намали лихвените проценти на следващата си среща на 17 март.