Върховният съд на ЕС наложи ограничения на германската миграционна политика

Върховният съд на Европейския съюз (ЕС) наложи строги ограничения върху възможността на Германия да определя къде могат да живеят бежанците. Ходът ще усложни усилията на Берлин да разпределя бежанците из цялата страна, предаде Investor.bg, цитирайки Financial Times.

Като цяло хората, които са получили международна защита, би трябвало да могат да живеят където си поискат в дадена страна, отсъди съдът. При определени обстоятелства обаче Берлин може да определя къде да остават пристигащите бежанци, за да подпомогне тяхната „интеграция“.

Решението на Съда на ЕС ще ограничи усилията на германския канцлер Ангела Меркел да преразпределя бежанците. Федералната република бе изправена пред наплива от над 1 млн. души през 2015 и нарастващо недоволство срещу тяхното пристигане.

Решението изрично отхвърля довода на защитата, че подобни ограничения на местожителството помагат за разпределяне на бремето по отношение на социалните помощи, които будят сериозна тревога в някои райони на Германия.

Правилата на ЕС „изключват“ подобни забрани, дори ако целта им е да „постигнат подходящо разпределение на бремето, свързано с въпросните помощи“, посочва съдът.

Делото бе фокусирано върху двама сирийски граждани, които са пристигнали в Германия между 1998 и 2001 в търсене на убежище.

Макар че и двете молби са били отхвърлени, те са получили субсидиарна закрила, позволяваща на хората, които не се класират за бежански статут, да останат в страната, тъй като депортацията им ще ги изложи на риск.

И двамата са получили разрешения за пребиваване, но с т.нар. „условия на пребиваването“, според които те могат да живеят само в една част на страната. Сирийските граждани обаче оспорват това условие пред германския съд.

Германия от дълго време възнамерява да преразпредели бежанци из страната, като част от целенасочена политика, която да предотврати образуването на гета в големите градове като Берлин и Хамбург.

Правителството освен това иска да има възможност да насочва имиграционните потоци към по-слабо населени части на страната, като бившата комунистическа Източна Германия, където има множество свободни жилища и липса на млади хора в трудоспособна възраст.

Стратегията бе агресивно преследвана през 90-те години, когато страната бе изправена пред голям прилив от етнически германци от бившия Съветски съюз и Румъния. Имигрантите трябваше да живеят в определени градове и села, а социалните им помощи им се спираха, ако се преместят.

В момента германското правителство подготвя закон, който ще разшири сегашните ограничения за местожителството на бежанците с одобрени молби за убежище. Говорител на вътрешното министерство заяви, че решението на Съда на ЕС проправя път към приемането на подобен закон.

„От него става ясно, че германските условия на пребиване са в съответствие с европейския закон, дори за признатите бежанци, и че аргументът за интеграцията е приемлива причина [за подобни ограничения]”, каза той.

Бежанските организации обаче не са съгласни. „След внимателен прочит на решението става ясно, че условията за пребиваване на хората със субсидиарна закрила и бежанците не са възможни от гледна точка на европейското законодателство“, каза Марей Пелзер, правен експерт към групата за защита на бежанците Pro Asyl. Групата призова правителството да се откаже от плановете си да разшири сегашните правила.