Как евтиният петрол забавя световната икономика?

Разковничето се корени във факта, че потребителите в страните вносителки на петрол са по-склонни да спестят парите, недадени за въглеводороди, а потребителите в страните износителки – да похарчат парите, които иначе щяха да дадат за енергия

13:01 | 20 февруари 2016
Автор: Александра Попова
Неизползвани нефтени платформи в Северно море Снимка: Matthew Lloyd/Bloomberg
Неизползвани нефтени платформи в Северно море Снимка: Matthew Lloyd/Bloomberg

Понижението на кредитния рейтинг на Саудитска Арабия тази седмица до А- от Standard & Poor's не беше изненада, но все пак беше добра илюстрация на това как срива на петролния пазар всъщност не е такъв икономически стимул, какъвто мнозина очакваха.

Карл Уайнбърг, главен икономист в High Frequency Economics, използва понижението на Саудитска Арабия, както и тези на Катар, Оман и Казахстан, за да напомни на клиентите си как падащите цени на суровините натежават на глобалния растеж, пише Investor.bg, цитирайки Marketwatch.

Уайнбърг изчислява, че спад от 100 долара в цената за барел може да понижи глобалните печалби само от извличане на петрол с 3,2 трилиона долара, или около 4,5% от глобалния БВП. Допълнителни ще се последиците за глобалната икономическа активност от продажбите на петрол, транспорта и проучвателните дейности.   

Американският лек суров петрол WTI струва с около 76 долара по-малко в сравнение със средата на 2014 г.

„Не е погрешно да се смята, че тези спадове са от полза на потребителите на петрол“, казва Уайнбърг. „Но разковничето се корени във факта, че потребителите в страните вносителки на петрол са по-склонни да спестят тези средства, а потребителите в страните износителки – да похарчат парите, които иначе щяха да дадат за енергия. Това означава, че ще отнеме години или десетилетия, докато спестяваният се трансформират в разходи“, посочва Уайнбърг.

„Ако населението в страните вносителки на петрол има по-високи доходи и спестява повече, то световният БВП ще се понижи. С други думи, ако доходът на работник на петролно поле в Нигерия, чиято заплата е на санитарния минимум, намалее наполовина, това ще повлияе на неговото потребление повече отколкото намалените със същата сума разходи за гориво на зъболекар в Белгия“.

Сривът на петролния пазар се трансформира в истински фискални проблеми за страните производителки и подхранва твърденията, че преговорите за замразяване на добива от тази седмица са сигнал за отчаяние. Въпреки че такава мярка няма да промени кой знае колко пренасищането на пазара, фючърсите поскъпнаха след новината, че производителките поне си говорят помежду си.

Според Хелима Крофт, дикректор на звеното за суровини в RBC Capital Markets, срещите тази седмица за едно от първите признания, че не всичко е наред в настоящата среда на ниски цени. „Преговорите може да положат основите на по-проактивен подход по-късно тази година, след като ОПЕК оцени последиците от завръщането на Иран на петролния пазар“, коментира Крофт. 

Тя посочва, че спектърът на интензивността на негативните последици остава широк:

„Малка, богата и диверсифицирана икономика като Обединените Арабски Емирства е уникално добре позиционирана, за да издържи на продължителен период с ниски цени. Венецуела, от друга страна, е изправена пред хуманитарна криза с недостиг на храна, питейна вода и лекарства. Саудитска Арабия е някъде по средата“.