Огромна ликвидност и ниски лихви – новият свят на централните банки

Гейбриъл Стейн, директор „Управление на активи“ в Oxford Economics и Джеймс Баван, главен изпълнителен директор на CCLA Investment Management коментират въвеждането на отрицателни лихви по депозитите в предаването “On The Move”

Гейбриъл Стейн заяви, че отрицателните лихвени проценти ще бъдат поддържани още дълго време. Какво имате предвид? Това ли да очакваме?

Не, по-скоро не. Свидетели сме на съвсем нов и непознат феномен, при който е трудно да преценим какво всъщност може да се очаква. Ако погледнете няколко години назад, всеки знаеше, че лихвените проценти ще станат отрицателни. Но ако станат отрицателни, те не могат да достигнат повече от да кажем -0,5%, защото при такъв сценарий всеки би предпочел да държи пари в кеш. Но това не се случи. Тогава Швейцарската централна банка понижи още повече лихвените си проценти. Нямаше огромно търсене на ликвидност. Отрицателните лихвени проценти трябваше да стимулират банките да отпускат повече кредити. Така че техните свръхрезерви да се превърнат в изискуеми резерви. Не се случи. Това, което знаем е, че отрицателните лихвени проценти се отразиха на валутния пазар. Почти сигурно това се споделя и от Японската централна банка. Вероятно трябва да се направи нещо. Това е дългият отговор на въпроса. Краткият отговор е, че ние наистина не знам как ще се развие настоящата ситуация.

Гейбриел, що се отнася до разходи за съхранение. Знаем, че централните органи таксуват банките само за част от резервите им. Доколко ефективно е това?

Не става въпрос дори и затова. Разбира се, разходите за съхранение са важни. Ако обърнете внимание, те са приложими за банките, когато искат да превърнат парите си в кеш, премествайки ги на съхранение в трезори. Bloomberg няма да обърне парите си в кеш и просто така да започне да държи милиони в долари, евро, йени и тн. в различните си офиси по целия свят. Това е важно, но има и нещо друго. Има неща, за които не може да платите в кеш. Може да си купите литър мляко с налични парични средства, но ако искате да си купите Maserati и желаете да платите в кеш, вероятно някой ще Ви попита откъде имате тези пари. Не може и да си купите книга от Amazon с пари в кеш. Така че не става въпрос само за разходите за съхранение. Говорим за удобство, сигурност, лесен достъп. Започвам да си мисля, че съсредоточаването върху огромното търсенето на пари в кеш e само повод за отвличане на вниманието. Но вместо това можем да видим голямото търсене на висококачествени активи, за който се смята, че ще запазят стойността си.

Джеймс, на тази графика можем да видим размера на количеството парите в обращение в еврозоната. Той нараства. Миналата година се повиши с 6,5%. Може би отново говорим за отвличане на вниманието. Но как да тълкуваме отрицателните лихвени проценти в контекста на товa в какво да инвестираме и какви активи да държим? Трябва ли да държим повече пари в брой? Или да инвестираме тези пари в активи? Какво мислите?

С оглед на пазарните настроения всеки 20-ти човек предпочита да купува относително по-нискорискови и качествени активи. Смятам, че трябва да направим разграничение между перспективите на пазара в еврозоната и това, което се случва в Япония. В Япония съществува огромна липса на тъсенето на кредити. Японската централна банка въведе отрицателни лихвени проценти, призовавайки банките да отпускат повече кредитен ресурс. Но дали ще постигне търсените резултати е друг въпрос. В Европа отрицателните лихвени проценти ще задвижат кредитирането. Виждаме оживление на бизнеса и потребителския сегмент. Но всеки се пита защо в този контекст имаме подобно възстановяване в еврозоната.