България се изкачва с 9 позиции по демократичност

В класацията за демократичност на Economist Intelligence Unit, България се представя най-добре по показателя "Избирателен процес и плурализъм"

14:06 | 25 януари 2016
Автор: Кирил Петков
България. снимка: Velko Angelov/Bloomberg News
България. снимка: Velko Angelov/Bloomberg News

България се качи с 9 позиции в класацията за демокрация. Страната вече е на 46-та позиция, според Индекса за демокрация (Democracy Index) за 2015 г. на Economist Intelligence Unit (EIU), съобщава investor.bg.

Придвижването на България напред в листата на EIU, подреждаща държавите според това дали се придържат към принципите на демократичност, се дължи на факта, че е излязла от периода на масови протести и политическа нестабилност. 

Според доклада Democracy in an age of anxiety бившите комунистически балкански страни все още изостават зад Централна Европа от гледна точка на демократичните стандарти и икономическото представяне, но няколко страни все пак са постигнали значителен прогрес, сред които най-очевиден е този на България.

Изданието сочи, че през 2015 г. България е излязла от периода на масови протести и политическа нестабилност през 2013-4 г. и отбелязва резултат от 7,14 пункта през 2015 г. спрямо 6,73 пункта през 2014 г. Благодарение на това страната се измества от 10-а до 7-а позиция в регионалната ранглиста, а в световната е с цели девет места по-напред – от 55-а до 46-а позиция.

България се представя най-добре по показателя "Избирателен процес и плурализъм", където постигаме 9,17 точки. Само 5,00 точки обаче отбелязва страната по отношение на политическата култура, което е и най-слабият резултат. Гражданските свободи също постигат добър резултат с 8,24 пункта.

На първо място в класацията се намира Норвегия с общ резултат от 9,93 пункта, като на следващите две места са Исландия (9,58 пункта) и Швеция (9,45 пункта). Осем страни от първите десет са европейски, включително Дания, Швейцария и Холандия, като само Нова Зеландия (на 4-то място с 9,26 пункта) и Канада (7-мо място с 9,08 пункта) представят останалата част от света. На последно 167-мо място в класация е Северна Корея, а преди нея е Сирия.

Според изданието страшната епоха, в която живеем, не благоприятства за защитаването на демократичните стандарти или разширяването на обхвата на демокрацията. „В нашите тревожни времена първата жертва на страха и несигурността често е свободата“, пише EIU.

„Засилено усещане за безпокойство и несигурност в резултат на разнообразни поети рискове и заплахи – икономически, политически, социални и на сигурността, подкопават демокрацията“, пише редакторът на доклада Хуан Хоей.

„Защитаването на демокрацията означава защитаване на свободата, равенството, толерантността и свободата на изразяването, промотирайки демократична политическа култура и насърчавайки демократичните институции“.

Почти половината от страните в света могат да бъдат възприемани за демокрации, но докладът посочва, че според индекса броят на „пълните демокрации“ е нисък, само 20, а 59 страни са определяни като „несъвършени демокрации“. От останалите 88 страни 51 са „авторитарни“, а 37 – „хибридни режими“.

Според доклада САЩ едва влизат в категорията „пълна демокрация“, заемайки 20-то място, което отразява задълбочаващата се поляризация на политическата сцена, общественото недоволство от функционирането на демокрацията и репресивната система на правораздаване.

Докладът твърди още, че бежанската криза, помела Европа през лятото на 2015 г., налага натиск върху демокрациите в Европа и допълнително ще отслаби връзките между страните членки, тъй като популистките партии набират скорост.

„Според класацията една европейска страна, Франция (с рязък спад на резултата от 9,58 на 7,92 пункта), спира да бъде определяна като пълна демокрация, което е в резултат на влошаването на социалното сближаване, а възходът на Националния фронт е само един пример за нарастващия интерес сред избирателите в Западна Европа към популистки, антиимиграционни и евроскептични партии“, се посочва в изданието.

Според доклада както бежанските проблеми, така и глобалната икономическа и финансова криза от 2008 г. е довела до спад на доверието към държавните институции в Западна Европа, а кризата в еврозоната има отрицателен ефект върху резултатите от 2011 г. на страни като Гърция, Италия, Португалия, Испания и Ирландия.