Как Netflix смята да покори света?

Новогодишното желание на Netflix за 2016 г. беше да достигне до всички точки на света и тя почти изпълни тази цел още преди да e изминала и седмица от новата година. Както главният изпълнителен директор на компанията Рийд Хейстингс обяви на изложението CES в Лас Вегас, Netflix пуска услугата си в цели 130 страни (включително в България). Сега стрийминг платформата оперира по целия свят, като единственото забележително изключение засега е Китай, пише Investor.bg, позовавайки се на анализ Bloomberg.

Освен това компанията иска да предлага универсална услуга. Така вместо във всяка страна тя да бъде различна, Netflix ще е напълно еднаква за зрителите в Ирландия, Израел, Иран и Индонезия. Този смел ход се базира на две много оптимистични предположения - че Netflix може да промени начина, по който медийните компании предоставят права за своите телевизионни предавания и филмите си, и че нейните алгоритми са много по-силни от всички културни различия между хората, живеещи във въпросните страни.

Нека разгледаме въпроса първо от бизнес страна. От изобретяването на видео камерите носителите на права върху медийни продукти предоставят лицензи за съдържанието, което създават, посредством серия от национални сделки.

До появата на стрийминга това имаше смисъл, защото кабелните оператори не работят в световен мащаб. В интернет ерата това се промени. Когато Netflix стартира на някои европейски пазари например, тя го направи без хитовия сериал “Къща от карти”, защото не притежава сериала. Само феновете на “Междузвездни войни”, които имат щастието да живеят в Канада, ще могат да гледат в платформата “Силата се пробужда”. 

Найл Хънт, главният продуктов директор на Netflix, описва сегашната ситуация като временен етап към заличаване на международните граници, поне що се отнася до телевизионните програми. Netflix иска да сключи сделки за стрийминг на съдържание навсякъде по света.

Но това ще бъде доста тежка задача, защото голяма част от потенциалните партньори може да не могат да сключат подобни сделки, дори и да искат. 

“Може да са нужни 20 години и повече, докато това се случи”, коментира Хънт в интервю пред репортери.

Междувременно решението на компанията е да създава собствени предавания и филми. Знаейки, че може да прави каквото пожелае с вътрешните си продукции, Netflix планира да похарчи 5 млрд. долара за собствената си програма тази година, удвоявайки производството на оригиналното си съдържание.

През последната година Netflix направи една елегантна, но особено важна промяна. Първоначално компанията изучаваше вкусовете на местните публики, за да определи къде да пусне дадено съдържание и как да се приспособи. Нещата вече не стоят така.

“Ако искаш да пуснеш услугата си навсякъде, данните, от които се нуждаеш, не са чак толкова много”, посочва Хънт.

Това противоречи на подхода на други медийни и технологични компании. Ръководителите на Spotify, които също се фокусират върху международната експанзия, все още сключват сделки една по една, което е труден процес. Една от големите ѝ бариери за навлизане в Корея например е трудното сключване на сделки с големите звукозаписни компании, които държат правата за най-известните корейски поп хитове.

Netflix се обзалага, че може да направи предавания, които да се приемат добре навсякъде и да получи лицензи за местно съдържание, гледайки напред към създаването на единен общ каталог, а не на множество регионални такива.

Тази стратегия звучи утопично в момента. В крайна сметка предаванията и филмите, насочени към възможно най-широката публика, отдавна са осмивани и смятани за недостатъчно качествени. До известна степен Netflix ще трябва да превърне в приоритет създаването на оригинално съдържание, което да достига до възможно най-много хора. Това означава, че ще се стигне до насърчаване на предавания, съобразени с най-големите пазари, за сметка на по-малките.

Ръководството на Netflix твърди, че наличието на единна идентична услуга за целия свят всъщност ще доведе до разнообразни предложения. Директорът, отговарящ за придобиването на права върху съдържание, Елизабет Брадли, твърди, че глобалният каталог ще открие огромен нов пазар за хората в киноиндустрията.

Тъй като Netflix е един вид библиотека, а не линейна телевизионна услуга, тя може да гледа различно на различните потребители, дори и колекцията ѝ да е универсална навсякъде.

Хънт описва глобалната услуга като сбор от малки аудитории, а не като една голяма група от хора. Но вместо да има местни редактори и хора, занимаващи се с различни стратегии за съдържанието, компанията има един двигател, отговарящ за препоръките. Това ще разбие традиционните географски бариери и ще открие изненадващо големи аудитории.