Сега ли е моментът за отрезвяване на Аржентина

Достатъчно много сътресения за цялостна равносметка и смели реформи, нали? Но готови ли са гражданите на Аржентина да се борят за свободата си? Да се научат да носят отговорност за собствените си върхове и падения и да не позволяват на държавата да се намесва в делата им?

Скорошната изборна победа на дясноцентристкия консерватор Маурицио Макри бе прочетена от много анализатори като призив и желание на обществото за смяна на управленския модел, пише в анализ за ЕКИП Ивелина Петрова. И макар че избирането на нов „държавен спасител“ далеч не е достатъчно условие за бленуваната промяна, няма как да подминем детронацията на 12-годишния ляв популизъм на семейство Кирхнер като положителен знак за бъдещото развитие на южноамериканската страна

Десетки предизвикателства очакват новото правителство на Аржентина. Няколко дни след идването си на власт президентът пристъпи към изпълнението на предизборните си обещания, насочени към насърчаване на износа и стимулиране на икономическия растеж. Премахването на капиталовите контроли беляза началото на управлението на новото правителство. За справка, в края на 2011 в Аржентина бе въведен строг валутен контрол върху купуването на долари. С право да купуват чуждестранна валута се ползваха само тези аржентинци, които пътуват за чужбина и то при получено преди това разрешение от данъчните власти. С премахването на ограниченията върху валутната търговия аржентинското песо изтри почти 30 % от стойността си. Девалвацията на местната валута приближи официалния курс на песото до нивата, на които се търгува на т.нар. „черен“ валутен пазар (алтернативен вариант за снабдяване с чужда валута в случай, че аржентинците не получат разрешение за купуване на долари до ограничен размер от данъчната служба). Поглеждайки по-мащабно върху цялата картина, отмяната на валутния контрол е полезен ход в дългосрочен план и необходимо условие за връщане на инвеститорското доверие в страната.

Графика 1. Приближаване на официалния и неофициалния курс на песото след девалвиране на валутата с 29%

С какво са свързани основните рискове в икономиката след премахването на валутния контрол?

От една страна, управляващите са изправени пред необходимостта да осигурят достатъчно валутни резерви, за да посрещнат търсенето на чужда валута. От друга страна, аржентинците ще трябва да платят високата цена на правителствените харчове и безумни ограничения чрез скрия данък наречен инфлация. Но какъв ще е изходът на политическата и икономическа сцена, тепърва предстои да разберем.

За да увеличи резервите си в чужда валута, аржентинската централна банка предприе поредица от мерки. Някои от тях включват конвертиране на юани в долари по силата на суапов договор с Китай, стимулиране на износа и селскостопанската продукция чрез премахването на данъците и ограниченията върху количеството пшеница, царевица и соя, което производителите могат да изнасят, стартиране преговори за сключване на споразумение с няколко чуждестранни банки за отпускане на кредитна линия на стойност над 5 млрд. долара и др.

Според новия президент на страната рязкото обезценяване на песото ще се отрази благоприятно на износа, на който често се гледа като на двигател на икономическия растеж. За да стимулират екпорта, освен премахването на забраната за свободно движение на долари, управляващите заложиха и на други мерки. Данъците върху износа на зърнени култури, в това число царевица и пшеница, бяха отменени, а тарифата за издаване на разрешение за износ на соя бе намалена с 5 процентни пункта. Чрез тези облекчения се цели и увеличаване на международните резерви на Аржентина, които през октомври достигнаха деветгодишно дъно.

Графика 2. Международни валутни резерви на Аржентина

За сравнение предходното правителство налагаше данъци върху износа на зърнени култури с цел пълнене на държавната хазна, пробуждайките още по-силно недоволството на земеделските производители след неуспешния опит да бъде увеличен данъка върху износа на соя от 35 на 45%.

След премахването на данъчните пречки очакваните корекции на валутния пазар не закъсняха – аржентинското песо си възвърна позиции спрямо долара благодарение на зелените пари, които влязоха в страната в резултат на продажбите на запасите от някои земеделски производители, изчакващи по-добър обменен курс за своята продукция. Облекчаването на търговията е положителен ход, но за да бъде в полза на потребителите на началото й не трябва да се гледа като на край, когато властимащите постигнат търсените резултати.

Графика 3. Изменение на USD/ARS към 31.12. преди и след девалвацията на аржентинското песо

Резултатите не закъсняват

С премахването на капиталовия контрол нарасна и риска от покачване на инфлацията, която и без това „безпрецедентно бърка в джоба“ на аржентинските граждани. Нещо повече – от известно време Аржентина се спряга като страна, в която се изготвя неточна статистика. Заради отправените обвиненията относно манипулиране на данните за инфлацията преди година предишният президент на страната Кристина Кирхнер представи нов модел за изчисление на индекса на потребителските цени. Въпреки това все още множество анализатори споделят мнението, че отчитаните инфлационни нива се отклоняват значително от техните оценки.

Последните официални данни показват, че годишната инфлация през октомври достига 14,3%, а според неофициални източноци нивата ѝ възлизат на 25%. Преди няколко седмици новият директор на статистическата агенция оповести забавяне публикуването на данните за инфлацията за месец ноември под предтекст, че липсва квалифициран персонал и ефективна работа. Но едва ли, както можем да се досетим, това е единствената причина.

Неслучайно индексът на потребителските цени, макар и широко използван, не може да се нарече най-точният икономически индикатор за измерване темпа на инфлация. Всъщност основният проблем дори не се опира до използването на една или друга методология на изчисление, а до фундаменталния въпрос – как дефинираме инфлацията? Какво тълкуваме като причина за пораждането й и какво като нейн последващ ефект? Различните икономически школи защитават различна теза и  дефинират по различен начин този паричен феномен. За разлика от „мейнстрийм“ икономистите, които се ръководят сляпо от подобни показатели и приемат инфлацията като общо покачване равнището на цените, „австрийските“ икономисти се противопоставят на цялостната представа за точно измерване темпа на инфлация и съществуването на имагинерно равнище на цените. Те обясняват инфлацията като увеличаване на паричното предлагане.

В този смисъл, тъй като допълнителното количество пари достигат до реалната икономика неравномерно, цените на стоките и услугите (като последващ ефект) не се променят в една и съща степен, посока и време. И не статистическите модели и формули са всъщност най-същественото, а фактът, че инфлацията е скрит данък за ограбване на населението, който се промъква тихо, облагодетелствайки първите, до които достигат новите пари (правителството и централните банки) и ощетявайки всички свободни хора, но най-вече последните, до които реално достига единствено солената сметка – бедни, пенсионери и трудоспособни с фиксирани доходи.

Отрезвяването на аржентинците след цяла епоха на вредни интервенционни политики е започнало, но дали здравият разум ще надделее или старите навици ще вземат връх е въпрос на избор и желание за истинска промяна. Защото, всъщност, не в държавата е най-голямата вина, а в тези, които са й предоставили властта, заменяйки собствената си свобода за красивата, но все пак лъжа, обещаваща фалшива сигурност и „справедливи правила“.