Брентът пада до най-ниското си дъно от 2004 насам

Арнаб Дас, директорът "Развиващи се пазари" в Ivesco обсъжда факторите, които влияят на петролните цени. Той разговаря с Джонатан Феро и Гай Джонсън в предаването "On the move" по Bloomberg Television

18:20 | 6 януари 2016
Автор: Александра Попова
Арнаб Дас Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Арнаб Дас Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Искам да ви насоча вниманието към случващото се с Брента тази сутрин. Понижението не е голямо, но все пак е интересно. В момента се търгува на дъно, невиждано от 2004. Продължаваме да виждаме нещо, определено от някои парадоксална реакция в петролния пазар на напреженията в Близкия изток. Но това отчасти се дължи на ституацията с китайското търсене докато икономиката започва да се забавя. Арнаб Дас се включва сега. Той е директор „Развиващи се празари“ в Ivesco. Последното от двете ли мислете, че влияе на пазара тази сутрин?

Мисля, че три са големите неща, които се случват на петролния пазар. Както казахте – слабо търсене, за което най-важния сигнализатор е Китай. Второ – има продължаващо свръхпредлагане. Въпреки напреженията в Близкия изток Саудитска Арабия продължава да изпомпва петрол много бързо. Има големи излишъци в запасите. И трето – все още сме в среда на силен долар и затягане на лихвите от Фед, което се отразява зле върху доларовата цена на петрола и други суровини. Онзи ден видяхме сигнал от Саудитска Арабия, че се подготвя за удължен период на ниски цени на черното злато – а именно от бюджета. Реформи, фискално затягане и структурно преустройство. Ще видим колко от това ще се случи, но за мен това е знак, че очакват, че цената ще остане ниска още доста време.

Арнаб, нека да обобщим тези истории доколкото касаят пазарите. Брентът е на 11-годишно дъно, юанът отслабва. Това дефлационни черти ли са отново? Доминираха началото на 2015 – стана 2016 и хората започнаха да говорят за рефлационните тенденции. Изхождайки от тази мисъл, пазарът ще сбърка ли отново?

Мисля, че налице е този, ако не дефлационен, то поне дисинфлационен натиск, излизащ от Азия и по-конкретно Китай. Той влияе на петролния пазар. Средата на силен долар само прибавя към това, което може би е една от причините защо Фед е някак си по-сдържан да не сигнализира точно сега. В този контекст, това разминаване в политиките в много вероятно да продължи, дори и да се задълбочи. Това ще бъде източникът на волатилност на пазарите и дискусиите в тях в предстоящите месеци.

Какво ще направи Фед? Повечето хора очакват, че Федералният резерв все някога ще трябва да сигнализира. Към комента се държат като че ли ще правят повече отколкото пазарите очакват. По какъв начин ще го съобщят? След малко ще видим стенограмата от последното им заседание. Как започва да става явно?

В този преход сме от доста време – от устни насоки към зависимост от данните. Това ще бъде дилемата – достатъчно силни ли ще бъдат данните от Щатите, особено ръстът в кредитирането и потреблението, за да позволят на Фед или да изискат той да затегне паричната политика четири пъти или силата на долара и бягството от риска ще ограничат всичко това? Мисля, че това е дабатът в комитетът по откритите операции и сред пазарите и данните ще са основната движеща сила. Разбира се силен долар би бил в ущърб на производствения, индустриалния и експортния сектори. Но тези отрасли не са големи. Потреблението е от значение. Заедно с кредитирането са основните икономически двигатели на Щатите. Ако това е наистина е не късен цикъл, а относително ранен етап от цикъла в Щатите – един много разтеглен заради кризата цикъл, както и ако наистина доходите и кредитирането растат, и ако безработицата пада, дори ако заетостта не расте напълно, то Фед може да има здрава опора, върху която да се подпре в този дебат.