Беше ли 2015 годината на пенсионната реформа?

2015 вече е история. Investor.bg представя най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца.

2015 година се оказа годината на дългоочакваната, същинската, надяваме се, последната пенсионна реформа. Това е годината, която определи как ще се пенсионират поколения напред. Поставената цел е ясна - по-високи пенсии и намаляване на дефицита в осигурителната система, а резултатите – не толкова разпознаваеми.

Заради обществената си значимост т. нар. пенсионна реформа бе сред най-вълнуващите и дискутирани теми през изминалата година. Промените в пенсионната система, които видяха бял свят през лятото, бяха широко обсъждани около половин година от социалните партньори. Месеци наред пенсионната реформа се люшкаше между одобрението и неодобрението и още преди да стартира, отнесе остри критики и определения като „демонстрация”, „прах в очите”, “псевдореформа”, „безсмислен законодателен труд”. 

Ще осигури ли обаче предлаганата реформа достойни старини на идните поколения, ще намали ли зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет? Именно по тези два важни въпроса мненията са нееднозначни. Икономисти, експерти и анализатори излязоха със свои прогнози по направените промени. Според икономисти дори при новите условия отново ще се генерира дефицит в системата, което обезсмисля реформата. Според експерти пък плавните стъпки на покачване на възрастта за пенсиониране няма да доведат до желаното повишаване на размера на пенсиите.

Пенсионна реформа в действие

До приемането на пенсионните промени от всички заинтересовани страни се стигна трудно и не без ескалация на напрежението. След продължилите шест месеца обсъждания по параметрите на пенсионната система се оказа, че нито бизнесът е склонен да отстъпи от позицията си за това да не се увеличават осигурителните вноски, нито синдикатите са склонни да приемат безусловно повишаването на възрастта и стажа за пенсиониране. И въпреки че реформата не се свежда до тези два показателя, именно те бяха "ябълката на раздора".

И така новите правила, приети от парламента окончателно, определят, че ще се пенсионираме така - възрастта и стажът за пенсия за двата пола започват плавно да се увеличават до достигане на 65-годишна възраст за пенсия. Така пенсионната възраст за трета категория труд (най-масовата) ще се повишава плавно в следващите 22 години.

Става въпрос за ръст на пенсионната възраст с по един месец за мъжете и с по два месеца за жените. При жените възрастта за пенсиониране ще се повишава от 31 декември 2016 първоначално с по 2 месеца на година до 2029, а по-късно - с по три месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст, а при мъжете – с по 2 месеца в началото (до 2017) и с по 1 месец впоследствие до достигане на 65-годишна възраст.

От 31 декември 2016 осигурителният стаж се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Към параметъра стаж и възраст за пенсия беше добавен и ръст на вноските за фонд "Пенсии" с 2 процентни пункта в рамките на две години. А това ще се случи за сметка на планираното увеличение на вноските към универсалните пенсионни фондове (УПФ), където от началото на 2017 трябваше да отиват 7% от осигуровките. Тази промяна бе приета като компромис между правителството и работодателите, тъй като първоначалната идея бе вноските във фондовете "Безработица" и "Пенсии" да се повиши с 4,5 пункта за 12 години.

С мерките по приетата реформа министърът на труда Ивайло Калфин обеща повишение на пенсиите с около 40% към 2025.

Нова формула за втора пенсия: фонд – НОИ - фонд

Прехвърлянето на средствата за втора пенсия между частен пенсионен фонд и НОИ вече е възможно. Даде се възможност осигурените лица да имат право на избор къде да отива вноската им за втора пенсия – в частен пенсионен фонд или в Сребърния фонд.

С приетите промени родените след 31 декември 1959 ще могат многократно да сменят къде да се осигуряват – цялата вноска да отива в държавното обществено осигуряване или 5-те процента да се пренасочват към частен пенсионен фонд. Ако изберат първия вариант, цялата пенсия ще се изплаща от държавата. При втория НОИ ще изплаща около 28% по-малко на пенсионерите, а останалата сума трябва да се попълва от частните дружества. Прехвърлянето между двата стълба ще става с помощта на Сребърния фонд, където средствата ще стоят 6 месеца.

По тази промяна се завихриха многобройни дебати, като защитниците в лицето на финансовото министерство афишираха, че хората трябва да имат право на избор, а противниците – че хората ще загубят, тъй като парите, които стоят в НОИ и в Сребърния фонд, не носят доходност и средствата не могат да се наследяват.

Крачка напред, две назад

Пенсионната реформа бе обогатена и с друга промяна, която редица правителства досега нямаха воля да прокарат. Става въпрос за въвеждането на минимална възраст за пенсиониране в силовите ведомства. За пенсиониращите се в тези системи от 1 януари 2016 се въвежда минимална възраст от 52 години и 10 месеца, след което ще расте с по 2 месеца на година до достигане на 55 години. Задължителният трудов стаж остава 27 години, а две трети от него трябва да е в системата. Дава се шанс на полицаи и военни да продължат да работят в системата и така да получават и пенсия, и заплата. До момента, за да могат такива работници да се пенсионират, беше необходимо единствено да имат нужните години стаж.

Тази промяна е определяна като единствената сериозна реформа в пакета предложения. Предстои обаче всяка една от службите в сектор „Сигурност” да направи ясно разграничение между тежък труд „на терен“ и административния. Би трябвало да има разграничение за рисковете и тежестите на полагания труд и това е реформа, която очакваме да видим следващата година.

Като друга стъпка в правилната посока бе тълкувано увеличението на възрастта за пенсия за първа и втора категория труд, което ограничава ранното пенсиониране за тежките категории труд.

В промените обаче се промъкна и текст, който рязко увеличава разходите за пенсии в дългосрочен план. С него постепенно се вдига тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляването на пенсиите. От 1,2 сега, този коефициент ще достигне постепенно 1,5, което ще доведе до сериозно нарастване на разходите за пенсии в дългосрочен план – към края на периода (2037) те ще са по-високи с 1,5% от БВП в сравнение с варианта, при който не се повишава този коефициент. Аргументът е, че по този начин ще се подобри адекватността на пенсиите. От друга страна обаче е под въпрос дали ще подобри финансовото състояние на НОИ, защото на практика повишава разходите за пенсии.

„Разцветът” на инвалидните пенсии продължава. Въпреки че реформата започна с гръмкото прокламиране за прокарването на мерки, които да ограничат източването на държавния обществен фонд чрез мними инвалидни пенсии, в рамките на приетите пакети такива мерки не бяха предложени. Анализи на НОИ сочат, че броят на инвалидните пенсии е нараснал четири пъти за десет години.

Добър опит за реформа

Социалният министър Ивайло Калфин определи пенсионната реформа като успешна, защото според него променените параметри гарантират по-високи пенсии на новопенсиониращите се в бъдеще, гарантира спестен ресурс, с който може да се помогне на хората с по-ниски пенсии и се укрепва стабилността на системата.

Анализи на икономисти обаче сочат, че сред промените има и крайно належащи стъпки, които ще подобрят баланса на Държавното обществено осигуряване (ДОО) в НОИ, но и няколко, които ще го влошат. В дългосрочен план ефектът от промените ще е по-голям дефицит в НОИ спрямо този, който би се получил, ако не се променя абсолютно нищо. Също смятат, че повишаването на възрастта и стажа е прекалено плавно, което води и до по-нисък позитивен ефект върху балансите на НОИ в сравнение с този от вдигането на осигуровките. 

Пенсионната реформа не намери верните стъпки. Посоката е вярна, но не и стъпките, коментира в същия дух бившият социален министър Иван Нейков за Investor.bg. Данните на НОИ към края на годината го потвърждават – расте броят на пенсионерите, а в същото време се дават и нови възможности за ранно пенсиониране. Това ще генерира нов дефицит в осигурителната система и ще изисква отново държавни трансфери от бюджета към НОИ, коментира той.

Отново се отлага и решението за инвалидните пенсии, откъдето идва и сериозна част от дефицита в системата, отбеляза експертът. А отлагането за след десетилетия на увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране е политически удобно, но от това няма да спечелят нито пенсионерите, нито осигурителният институт, твърди той.

Напротив, чакат ни дълги години с ниски пенсии. По-оправдан беше подходът на по-бързи, а не миши стъпки за възрастта и стажа, защото изчезва ползата от тях в сегашния им вид. В същото време не беше премахнат и таванът на пенсиите. Всичко това означава по думите на Нейков, че през 2016 ще имаме замразяване на размера на пенсиите, което не мотивира хората да работят по-дълги години. Не се виждат резултатите от реформата, обобщи той и коментира, че 2015 не е била добра година за осигурителната ни система, а е била година на добри опити.