Трябва ли да има по-затегнат граничен контрол след атентатите

Коментар на Майкъл Ейвъри, директор Анализи на азиатските пазари, Rabobank на мерките за сигурност след атентатите в Париж на 13 ноември 2015. Ейвъри говори с Енджи Лау и Ришаат Саламат от студиото на Bloomberg TV в Хонконг.

Трудно е да реагираме в такъв момент, защото знаем, че тогава тероризмът има най-голям ефект, но също така е трудно и да не реагираме.

Абсолютно – нали за това се нарича тероризъм – създава терор и ужас и ние всички го усещаме, а пазарите се опитват да разберат какво означава и в момента и те са толкова объркани, колкото сме всички ние.

Какво се прави в такава ситуация?

Непосредствената реакция е бягство от рисковите активи – ценните книжа отиват надолу, облигациите отиват нагоре, в същото време някои ключови валути като например доларът и йената  поскъпват, а златото се справя доста добре, но според мен по-важният въпрос е какво следва.

Всички се опитваме да разберем дали това е първото от дълга поредица зверства, които виждаме през  тази година и от които ще се възстановим след, да кажем 2-3 дни, пазарите ще се върнат към нормалния си ритъм и животът ще се върне по старо му или това ще има по-дълготраен ефект върху пазара.

И въпреки че все още е много рано мисля, че има вероятност това да значи много повече. Например в петък, Франция затвори границите си, но в действителност не го направи, защото Европа е толкова отворена след успеха на проекта „Отворена Европа“

Шенгенското споразумение - това устойчиво ли е? Виждаме, че няколко държави започнаха да налагат контрол по границите заради проблема с бежанците…

Този контрол съществува и въпреки него, заподозрените успяха да се върнат в Белгия, а сега издирват този човек като главен заподозрян.

Точно така, от една страна може да се наложи да видим по-строг граничен контрол, а от друга значително увеличение на разходите за системи за сигурност и евентуално това, което Франция прави – да провежда и военни действия. Това обаче е тотално несъвместимо със строгите икономии, които Еврозоната е възприела.  Сега Европа е изправена пред избор – ако тръгнат по този път, а това е много съмнително, ще бъдат необходими много повече средства.